Това, драги ми читателю, е един наистина много окъснял разказ. Затова се опитах да нарисувам и покажа (Доколкото мога!) написаното. Дано да ти хареса!
Б.
Худ. Б.Калинов "Банска разкръстица"-комп. рисунка
Малките
три улички събират износените от времената калдъръми в нещо като малък
площад, на който се чувстваш като бягащо животно под прицела на хайка
авджии…Те виждат, а ти- не! Отвсякъде ъглести зидове…Скрити в тях порти…
И ти се иска да се скриеш някъде!
Някакво
убежище е готова да ти даде сянката на една круша с още стипчиво зелени
плодове, надничаща от високия зид отсреща. На всичко отгоре има и една
извита вежда на зида с два чучура, дето ромолят непрекъснато благи думи
за прохлада, отмора…
На
пейката до чешмата в сянката е седнал старец на преклонна възраст, за
когото знам, че по това време на деня мога да намеря точно тука… Малко
преди обед е.
-Мене
ми е бил учител господин Гоце Делчев- Войводата - казва тихичко дядо
Георги Ушев и с учудваща пъргавина за годините си става, като сваля с
трепереща десница от побеляла глава вехтия си каскет.
Честно
да си призная, това ми идва някак в повечко… И избърсвам с ръка нещо
влажно от очи, дошло не от слънчевия блясък в летния ден.
-Голем
човек беше Гоце, чедо! Голем ! Учен човек… И на секой даваше да каже,
що мисли… Вишегласие! А сетне… Сетне сите след него одеха! Що речеше-
това че е! Децата, що одехме в училишче, от него се научихме да сме
българе и да се не даваме никому. Не се бе случавало да има таков даскал
по Банско! И сега нема…
Посяга старецът, та си взема бастунчето, досега подпряно до зида и става да си ходи…Обед е!
-Хайде,
дядо! До утре!- казвам, и си тръгвам обратно по нагорещените каменни
улички… Чудя се, дали ако срещна някой от учителите ми , ще мога да
сторя поклон, като дядо Георги на своя Учител?
Б.Калинов
19.04.2012г
Пловдив
