За мен

Мои неща с прекрасната музика на Армик Дашчи

От стария сандък: Ден и Нощ

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?

Но,
 ако тръгнеш 
още с първите
 лъчи... 
Макар с минута 
(Или две!)
 по- рано,
Душата ми 
от болка
 ще мълчи...
Денят- на разни
 настроения е
раздробен,
които Залезът събира 
в едно- единно 
цяло...

Странник

От стария сандък. Ветрове

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Една стара рисунка се намери... А стихът е още топъл!!!
Б.

Уви...
Не гоня вече
Ветровете,
беснеещи
във всички
Пламенни
посоки.
Но,
погледна ли
към Хоризонта,
знам-
там някъде са
бреговете
на онова море,
което ми се иска
да преплувам...
Макар да зная
колко е
дълбоко!

Странник
12.06.2015г.
Пловдив

От стария сандък: Приказка за Неволята

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
За тази приказка ме подсети инициативата "Чети с мен!"
Благодаря на г-н Президента на Републиката за това!
Б.

 

  Имал Бащата синове, които изпратил да събират дърва в Голямата Гора, понеже смятал така:

 

„Те са най- достойните и няма начин да ме изложат!“

 

Дал им всички правомощия да управляват каруцата заедно с впрегнатите в хомота волове, а също така и да вземат самостоятелни решения, та дори и всякакви инициативи (Стига да  могат!).

 

   - Отивайте, момчета, и с Божията помощ хубаво да натоварите каруцата с дърва, че да се греем всички в студени дни! Ще ви дам и една шарена завързана добре торба- в нея е събрана Неволята, която досега търпим... Та, сещайте се да поглеждате в торбата, докато работите там- в Голямата Гора! Може пък, да помогнете съвсем да намалее, а и даже да се стопи и изчезне завинаги...

 

     Натоварили се в каруцата синовете и поели по Далечния Път към Голямата Гора с масималната волска скорост. Още след първия завой, когато родните коларски пътища останали назад- в далечината, най- големият син метнал в крайпътните храсталаци шарената торба, дадена от Бащата, а всички останали го погледнали одобрително. Някои даже въздъхнали с облекчение.

 

 

 

После...

 

После Вятърът я грабнал- така, както е издута от хорските Неволи, я закачил на Най- Високия Бор в Центъра на Голямата Гора.

 

Там стои тя- вече години и все повече и повече се издува.

 

Нали се сещате от какво?!

 

А Бащата...

 

Той все се надява поне някой от синовете да стопли сърцето му, а и Душата- също.

 

С дела.

 

 

 

07.06.2015г.

 

Пловдив

 

Странник

От стария сандък:Жирафчето на Ади

Честит Международен Ден на детето!
Посветено на моята внучка Адриана.
Б.

Жирафчето

 Гого

си търсеше

 шал

на пазара.

Старият...

Той много

му е окъсял,

защото

Гого

всеки ден

сладко хапва

си

попара.

 

Странник

01.06.2015г.

Пловдив

 

 Изоображение: Интернет

 

От стария сандък Лято

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!

Да!

 

Сега си мисля,

 

че е сън...

 

Лятна нощ.

 

Наведените

 

жълти погледи

 

на стари

 

улични фенери...

 

И няколко слова,

 

останали

 

там - в тъмното-

 

навън,

 

защото знае се:

 

Те лесно губят се-

 

словата.

 

И колко трудно е

 

в миг такъв

 

някой да ги търси...

 

И намери!

 

 

 

Странник

 

25.05.2015г.

 

Пловдив