От стария сандък. Ветрове
Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Една стара рисунка се намери... А стихът е още топъл!!!
Б.
Уви...
Не гоня вече
Ветровете,
беснеещи
във всички
Пламенни
посоки.
Но,
погледна ли
към Хоризонта,
знам-
там някъде са
бреговете
на онова море,
което ми се иска
да преплувам...
Макар да зная
колко е
дълбоко!
Странник
12.06.2015г.
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар