От стария сандък: Играчките

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Б.

 До там рядко достига светлина...

Може би, само в ранните утрини, слънцето успява да надникне през притворената капандура на покрива.

Тогава то, най- вероятно, казва „Добро утро!“ на всичко, което е насъбрано и прибрано през годините тук.

Сандъкът е в един от ъглите на тавана- най- тъмният, като че ли, а лампата едва дохвърля пожълтелите си лъчи покрай гредите на покрива.

За да разгледаш всичко по- добре, ще ти е необходимо да си носиш електрическо фенерче.

Приближавам бавно, като внимавам да не вдигам много шум, пък и да не уцеля някоя греда с глава...

Не е достигнало място за всичко, затова на капака на шарения сандък, а и до него- в найлонови чували и стари плетени панери, покрити с найлон, са намерили подслон играчките на децата.

Така сме възпитани.

Да не се изхвърля всичко, а да се запази! Нали се върти колелото на живота- ще дойдат и внуци...

Кой тогава да знае?

Нямаше компютри, електронни играчки... Най- много,  някое електрическо влакче,

но те пък не изкарваха много, та не са се запазили до ден днешен.

  

Най- напред в светлината на фенерчето попада плюшеният Мечо.

Ето:

 Из- под найлоновото покривало се вижда рамото над лявата му лапичка, зашито с дебел черен конец - операция, правена на няколко пъти в минали времена... Любима играчка на малката ни дъщеричка!

Сега тя самата си има момиченце- моя внучка, но едва ли Мечо ще има шанс да се класира...

  -Здравей, Мечо!Какво правиш?

Казвам му- ей така- почти като на себе си...

 - Здравей!Как си?

Изръмжава по обичая си Мечо. И добавя с една, едва усещаща се, жална нотка в гласа:

- Как е моята приятелка? Тя ли те изпрати да ме подириш тука?

- Не, Мечо, не... Тя отдавна не играе с кукли, пък и...

Не довършвам, защото виждам, как Големия пластмасов жираф - онзи, с разграфената на сантиметри шия, обидено се е обърнал на другата страна.

Не ще и да ме погледне!

Той бе на особена почит в детската стая - „Виж... Виж сега- колко съм дълбок?!“

Времена...

Прибирам Мечо при дървеното влакче, Русокоска...

Покривам ги отново и тръгвам обратно, без дори да вдигна капака на шарения сандък.

Вътре - в него има книжки с приказки.

Приказки с шарени картинки за деца...

За тях бях тръгнал, но... Не сега!

Не и сега!!!

 

Странник

26.04.2015г.

 

Пловдив