Картината е мое дело- компютърна е. Нарича се "Снежно гнездо". Рисувах я за един мой стих- "В очакване", но мисля, че подхожда и за този разказ...
Б.
Вратата иска малко усилие- набъбнала е от
влагата. Дърпам здраво… И съм вече вътре- в „Хоремаг-а” ( На времето казваха: „
Хора влизат- магарета излизат!”) Така си и викат на кръчмата, въпреки, че през
годините е сменила поне десетина наименования. Най- много май се задържа
табелата с изрисувани два петела –„Дивите петли”, но Вятърът на Времето отнесе
и нея някъде в Историята. (То пък къде ти сега диви петли?!).
И сега има нещо подобно
останало под стрехата, но е толкова олющено…
В средата на помещението-
черна мецана- печка изработена от местен майстор - една дебела тръба- от
онези-спирално заварените и с размери, поемащи цели метрови цепеници. А масите-
седем –осем на брой все гледат да се притискат до сами нея… Зима е!
Близо до топлината и
тезгяха са се разположили Дядо поп, чичо Иван, Лазар… А от другата страна още
трима мъже, подпрели до масата си три нови- новенички гребла за чистене на
сняг. Като гледам, май ще почакат доста греблата…
- Бай Недко! Дай от гроздовицата на всички!
Моят племенник черпи! Невеста си има- хубавица!!! - Чичо Иван скача да ме
посрещне.
– Ела! Сядай при нас! Празник е днеска, да
знаете! Тримата от съседната маса идват да ми стиснат ръката…
- Едно кафе… Бай Недко, ако може…
Думите ми предизвикват
бурен смях, а отец Никола се прекръсти чак- смеейки се. Сякаш са чакали тоя
точно момент…
– Направи и кафе, бай Недко! То… Не е
спало, момчето!-Лазо се прави на сериозен…
И просто да не повярваш!!! Eдно почерняло бакърено джезве
с горещо турско кафе се озова пред мен тутакси… Каква невероятна бързина за бай
Недко?! Та нали преди съвсем малко в съзнанието си го определих като охлюв… Или
като ленивец на клон – от онези-по „Анимал Планет”.
Горчи, пустото му кафе…
Слагам му още една лъжица захар и още преди да разбъркам, паля цигара- сиреч,
увеличавам с още малко тютюневия дим в кръчмата.
- Разказвай сега! – Чичо Иван се опря с
лакти на масата, готов да слуша… -Харесахте се, то се видя снощи, нали?
– Така е! – Казвам. Тя е чудесна! Да! Много е
хубава и…
- И какво? Пак ли запъваш нозе, магаре
н’едно?! Какво искаш, бре…
Махам с ръце- за да го
спра, а същия момент звъни телефонът ми. Мама.
- Честито!!! Да сте живи и здрави, синко!
Ще ми се да попитам само… От хората ли трябва да научавам?! Не съм ли майка аз,
та да посрещна, както си е редно, невеста?!
- Мамо, успокой се!- Казвам възможно
най-кротко.- Кой ти… И спирам, защото виждам отсреща смутеното лице на чичо
Иван. – Още нищо не е станало! Нали щях да ти се обадя,
ако …
- Стрина ти Мария се обади преди около час
време. Сега… как да дойда, като няма автобус?! Да се беше обадила по-рано…
Нарочно ли го прави тя- не знам?! Коя е Дани?
- Приятелка, мамо! Не знам…
Отсреща вече е вихър…
- Как тъй- не знам!? Сгодени сте, казват,
а… „Нищо не било станало …” Какво става там? И аз…
- Добре, мамо, не се безпокой, моля те!
Ние ще дойдем, когато може… Хайде, до скоро!
Бързам да затворя
телефона, изпреварвайки още въпроси. Е! Това е! Какво да разказвам на всички?! Настана
пълна тишина в кръчмата. Единствено греблата за сняг си позволиха да я нарушат,
падайки на пода, но никой не им обърна внимание. Не! Няма да обяснявам нищо и никому.
Така е най-добре!
„ Вълци- единаци са мъжете
от нашия род, чедо!” – Така казваше баба Велика-майката на баща ми. И още: „ И
ти ще виеш по пълната месечина- тъй да знаеш! Нали си от същото семе захванат…
Но, слушай мене- да си намериш такава вълчица… Истинска да е! „
Сега разбирам… Вече ми е ясно за какво е ставало дума.
Намерих я!
Но едва ли една северна
нимфа, една самодива, ще остане при мен. Едва ли… Просто, когато усети, че е
заченала, ще изчезне- ей-така, както се е и появила.
Ако се вярва на легендите,
разбира се…
- Марийо! Къде сте? Всичко наред ли е? –
Чичо ми се е досетил нещо… Звъни на стринка.
Трябва ми въздух.
Ставам и излизам навън. Денят
е едно бяло вълшебство от слънчеви искри по новия сняг. Присвивам очи, а
Планинският Вятър, радостен, че има с кого да си поиграе, взима снежен пух, мята
го в лицето ми и шепне в ухото: „Не ще я намеришшшш!!!”
Не зная дали… Наистина не
зная!
Следва…
Б.Калинов-Странник
23.03.2013г.
Пловдив
