Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"
Запяха рано по изгрев слънце лазарки,
насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по
полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна,
а сетне и в долна махала.
Лазаров
ден е...
Още
в тъмни зори старите люде са събудили домочадието - залък хляб да сложат в
уста, та да не ги преборят лазарките, да е сита и доволна годината.
А
те... Ето ги идат! Песните им будят света - дори пред птиците небесни, а
венците им - радост за всяко око, та даже и за най- темерутина в селото, а и по околните села - Ганкиния
тейко - Хаджи Никола. Още лани Ганка беше избрана за лазарова кумица, ала хаджията
не склони никак детето му да лазарува:
- Малка е още наша Гана, Николино! Още и е
рано да лазарува, а камо ли някой да я иска...
Майка
и‘ сведе глава и скри някъде дълбоко в себе радостта от избора на девойките от
село... Тъй бе по обичая от незапомнени времена- подчинение!
Но
тая година Ганка застана сама пред баща
си и му рече:
- Ще водя лазарките, тате! Лани не можах...
Всичко
бе приготвила вече. Шарената булченска премяна с накитите и пендарите от невестата на братовчед и‘ Стефан, заедно с поклонната - невестинска-
кърпа... Малка кошничка- за даровете,
цветята за венците... Всичко!
Слисан
донякъде от твърдия тон на девойчето, бащата не можа да каже нищо. Махна с ръка
: „Прави каквото искаш!“ , а то заъртя
така дребното си тяло на излизане от одаята, че дългата змия на сплетените
му коси едва ли не удари в лицето Хаджията.
- На мен се е метнала! - Промърмори си под носа
Хаджи Никола- Май наистина е дошло време...
Излезе
Ганка на широкия чардак, подпря глава на почернелия от годините стълб в ъгъла :
„
Утре! Утре ще вляза в къщата на Ангел!“
Странник
12
Април 2014. Лазаровден
Пловдив
