Пътят,
както
всичките в
Родопа,
си
е малко тесен.
И
катери с мъка
хълмовете
към
Небето...
И
никак не е
странно,
че
под него
в
зелено грее
Лято,
а
отгоре царства
идващата
Есен!
„Тук
е!“ – казва ми
Сърцето.
Усещам
вече
вятърната
Песен!
Странник
Няма коментари:
Публикуване на коментар