Ситният, пръхкав снежец заваля още
вчера, кога се играеше мъжкото хоро в ледената вода на реката. Вятърът, спуснал
се по склона на Бели рид с шейната си, зафуча майтапчийски и грабна, доколкото
можа, звуците от гайдите, гъдулките, та даже и от тъпана... Потръпнаха само
застаналите на брега хора, някак си не очаквали появата на тая халосия. На
мъжете -тези във водата, им бе все едно. Виното... То бе по силно от студената
вода и от вятъра. Дума да няма!
До късна доба, когато се
изпращаха вече последните гости на Йордановци, бялата постеля вече стигаше до коляно,
а снежинките още и още виеха весели хора' около газените фенери, с които всякоя
дружина тръгна да се разотива по махалите.
- Хайде... Със здраве! На берекет е, тоя хубав сняг! Господ си знае кога
да го изпрати...
Отец Иван стори кръстен знак и добави:
- Лека ви нощ... Че окъсняхме доста!
- Лека да е и на вас, Отче! И... Честито да ти е името -вече е
Иванов ден!
Отговориха му вкупом многогласно
четворица- два по два мъжки и женски гласа. И вече леко подминали поповата къща
дочуха гласа на баба попадия, догонен и от по- тежкия- на Отеца:
- Довечера ще е... Довечера!!! Първом, сутринта в църква да дойдете!Ще
ви чакам!!!
Не се канят гости на имен ден,
ама ето –на! Тъй дойде приказката...
- Нали заръча да донесат риба за празника, Дядо попе? Не ще да се
излагаме пред хората?!
- Ще има и риба, попадийо! Всичко ще има! Не гневи мен, грешника, че за
трети път ме питаш вече... От тебе се иска само погача да сториш, както си
знаеш, а също и сладката баница, която само ти можеш да измайсториш. Няма
невеста в село- да се мери с тебе!
Спря се пред прага на къщата
отчето, отръска снега от наметката си и се обърна. Вече- един по друг- бяха изминали десетината крачки
от пътната врата по снежния двор.
- Обърни се, Невено!
Рече тихо човекът, а жената,
мярнала само за миг зачервеното му от студа лице, проследи погледа му към
заснежената гора...
- Кажи ми сега, Невено...
Отец Иван повтори името и‘
отново, което твърде рядко се случваше:
- Кажи ми... Има ли по- хубаво нещо на тоя свят от нашата планина?
Гледай само, каква е гиздава Родопа... Бяла – беленичка! Сполай ти, Господи, за
тая красота!!!
Прекръстиха се трижди двамата и
влязоха у дома си.
А някъде в низината на Изтока...
Някъде там Слънцето вече се гласи да се покаже на широкия Свят. Още малко време
и първите му лъчи ще се плъзнат по снеговете на високите върхове на планината,
дорде стигнат до черковната камбанария, а после по каменните покриви- та чак до
реката, от чийто лед ще скокнат пак нагоре... Към небето!
Иванов ден е!!!
Странник
09.01.2015г.
Пловдив
