Родопа
разсъблича бялата си зимна премяна…Вече набира сила пролетния полъх и
снегът е останал само в скривалищата си -по дерета и северни склонове.
Синьо- бяла е Родопа сега…Така я нарисувах и нарекох рисунката-”Синьо”.
А
по улиците… По улиците на града след снега изскочиха отново всички
разпръснати боклуци- опаковки, торбички, с които пролетния вятър си
играе. Нищо ново!
Нови-новенички
изглеждат пловдивчанки- ситнят по калдъръмите в стария град, с
мартеници закичени по палта и шлифери…Без да искаш някак, обръщаш глава
подире им.
Мисля си…Господ Бог ни е дал Природа с щедра ръка!
Ех! Ако би бил по-щедър и за разума…
Писано
е, че Пророк Моисей водил евреите в четиридесет-годишни скиталчества из
пустинята…Ако се съди по Светите Писания, то ние сме на половината път!
Даже не съм сигурен дали сме я изминали…Не се чува нищо хубаво по този
въпрос, освен едно „Конгратюлейшън…” Да! И то нарядко и неясно за какво
точно… Или поне се разбира твърде късно!
Празникът
отмина. Отсипах няколко капки вино за Бог да прости душите на
загиналите за Свободата и се постарах да не гледам церемониите…
Б.Калинов
04.03.2012г.
Пловдив
