Обикновени рисунки-76. Вечер

http://www.playcast.ru/view/6194760/58f8fd8809bce94bee9a556e2a441a3e7e7874e5pl

От стария сандък: Мълчана вода

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!

Честит Еньовден, приятели!

Б.

 Фотография- Интернет

„Наметнал си кожуха Еньо... И тръгнал снега да дири!“
Еньов ден е...
Станали са рано момите - Слънцето да посрещнат, че която мома първа го види – най- честита ще да е!
- И гледай сянката си, Магде! Ако е дълга - дълги години здрава и права ще си... А пък за другото...
Мигна с набръчкани от времето и годините клепачи баба Митра, помълча малко и тихо рече:
- За него китките ще покажат, дето снощи с пръстени завързани ги пуснахте в менчето с вода от Горен кладенец . Къде го турихте снощи? Трябва под хубав трендафил да е, нали? Ама това - сетне!
Първом трябва да обиколите нивите с Еньо-вата невеста - за берекет и за здраве на стока и люде...
Отвори се портата и в двора у чорбаджи Тодорова къща се изсипа цяло ято пременени девойчета с кошници китки и венци - дарове за девойчето, наречено за Еньо-ва невеста.
- Магде! Хайде, че да не за-срещнем някоя магесница - билкарка... Не дай, Боже, да е нещо разлютена... И да ни обърка наричането на китките!
Изхвръкна ятото навън, размахало бели везани дантели - криле -ръкави нататък - към къщата на Койнара, чиято невръстна щерка бе наречена за Еньо-ва булка.
Зачуруликаха отново птиците по клоните на дърветата в двора, замлъкнали до скоро поради звъна на момичешките гласове. Баба Митра въздъхна, погледна още веднъж опразнения двор, светнал с мокрите от утринната роса плочници. Ведрото на кладенеца, оставено да стои така - пълно с вода, прати отблясък от слънцето право в уморените и‘ очи.
Избърса с длан сълзица, която остана в една гънка на дланта и‘. Стори и се... Засия!
И сякаш момци с оратници запалени запяха...
„Ората, копата! Дай ми, чичо, момата!!!“
Обърна се старата жена, седна на миндера на чардака, застлан с шарени черги, и рече повече на себе си, отколкото да каже някому;
- Тъй, тъй... Техен ред е! Тя, нашата... Ех-ей!!!
Чу я Слънцето и плисна искри вътре в дървеното ведро до кладенеца- ей- тъй, да освети водата.
Странник
24. 06.2014г.
Пловдив

Обикновени рисунки-75. Юни

 Рисунката на Маестро Хаенраетс никак не е обикновена, разбира се...
Б.

Художник: Уйлям Хаенраетс 

Ранните изгреви 

обичам!

Те точно преди да 

запалят

от Изток небосвода

със славееви напеви

прелял, 

като кана с младо вино...

Ръцете ми сами се спускат-

тебе да погалят. 

Необяснимо... Трепетно...

Невинно.

Такива облаци, 

с нашарени от Слънцето 

поли...

Спомен закъснял – 

далечен Юни

Преплетени, 

влюбени следи,

оставени 

по пясъчните дюни.

1Юни 2014.

Пловдив

Странник

http://www.playcast.ru/view/5861912/09376d0cff14326a43bb88b3b4d5523bb1b24fdepl

Кумица

Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"

     Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.

Лазаров ден е...

Още в тъмни зори старите люде са събудили домочадието - залък хляб да сложат в уста, та да не ги преборят лазарките, да е сита и доволна годината.

А те... Ето ги идат! Песните им будят света - дори пред птиците небесни, а венците им - радост за всяко око, та даже и за най- темерутина  в селото, а и по околните села - Ганкиния тейко - Хаджи Никола. Още лани Ганка беше избрана за лазарова кумица, ала хаджията не склони никак  детето му да лазарува:

   - Малка е още наша Гана, Николино! Още и е рано да лазарува, а камо ли някой да я иска...

Майка и‘ сведе глава и скри някъде дълбоко в себе радостта от избора на девойките от село... Тъй бе по обичая от незапомнени времена- подчинение!

Но тая година Ганка застана  сама пред баща си и му рече:

   - Ще водя лазарките, тате! Лани не можах...

Всичко бе приготвила вече. Шарената булченска премяна с накитите и пендарите  от невестата на братовчед  и‘ Стефан, заедно с поклонната - невестинска- кърпа...  Малка кошничка- за даровете, цветята за венците... Всичко!

Слисан донякъде от твърдия тон на девойчето, бащата не можа да каже нищо. Махна с ръка : „Прави каквото искаш!“ , а то заъртя  така дребното си тяло на излизане от одаята, че дългата змия на сплетените му коси едва ли не удари в лицето Хаджията.

   - На мен се е метнала! - Промърмори си под носа Хаджи Никола- Май наистина е дошло време...

Излезе Ганка на широкия чардак, подпря глава на почернелия  от годините стълб в ъгъла :

„ Утре! Утре ще вляза в къщата на Ангел!“

Странник

12 Април 2014. Лазаровден

Пловдив

Секси...

О, да!
Тя е страшно 
секси!
Божествено 
танцува -
без съмнение!

И колкото си 
мислиш, 
че нащрек си...
Тя не пътека,  
магистрала е-
скоростна -
към твойто 
прегрешение!

Странник
02.04.2014г.
Пловдив

Четири новели

В тази книга са включени някои от моите  новели, които носят белезите на моята душевност... Или поне частица от нея.
И няма как да не е така! Нали всеки писател влага по нещо от себе си, когато разказва...
Надявам се да се харесат на читателите!
Странник

Днес излезе на бял свят новата  книга, в която събрах четири от новелите ми...
Така и я нарекох:  'Четири новели"
Успях да илюстрирам почти изцяло разказите, което си е огромно удоволствие за мен...
Издателство и печат : izdavam. com 
Благодаря на екипа на издателството за перфектната работа!
Там- във е-книжарницата може да се намери, заедно с предишните ми издадени книги.
Б.

Обикновени рисунки - 72 . Пролет

В твоите очи е...

Пролетта!

Слънчева,

усмихната,

красива.

През облаче

надничат

топлите лъчи,

а Родопа

в далечината

кипри се

щастлива.

Виждам - знае,

че зелената

премяна

страшно много

и‘ отива,

но, някак

скромно си

мълчи...

15Март

2014г.

Пловдив

http://www.playcast.ru/view/5169690/8c253381ea513cacd9da3b6a7348fca67e569cacpl