Великденчета

Мънички слънца

в тревата светят.

Те винаги

през пролетните дни

в душата ми

надничат.

Затова, навярно,

всеки път по тях-

ей- тъй,

 се заглеждам.

Къде ти...

Просто ги обичам!

Странник

Новите "Окъс(н)ели разкази"

Добaвих още еднa...
Зaслужaвaше си трудът дa се появят "Окъснели-те" нa книгa! Зa рaзликa от Е -издaнието с много повече рaзкaзи и изцяло с с мои илюстрaции и фотогрaфии.
Реших дa покaжa нa някои хорa, че и у нaс може дa имa
тaковa нещо - изцяло aвторскa книгa.

 "Окъснели- те разкази".
Запазих същата корица- като на електронното издание, но книгата е изцяло с нови мои илюстрации и почти два пъти по- голяма с новите разкази.
Мисля, че и следващите издания ще бъдат с тази - същата корица...

Б.

За ценители - на  izdavam.com

От стария сандък: Реквием

Какво ли няма в един стар сандък?!

Една рисунка и стих...Част от бъдещата книга.

Б.

Предстои...

Имам още малко работа по илюстрациите на книжното издание.
Ще бъде изцяло авторска книга - с двойно повече разкази от електронното издание
през 2013г.
Може би до края на месеца ще се появи на бял свят...
Сигурно ще се хареса на читателите!
Б.

Иванов ден

   Ситният, пръхкав снежец заваля още вчера, кога се играеше мъжкото хоро в ледената вода на реката. Вятърът, спуснал се по склона на Бели рид с шейната си, зафуча майтапчийски и грабна, доколкото можа, звуците от гайдите, гъдулките, та даже и от тъпана... Потръпнаха само застаналите на брега хора, някак си не очаквали появата на тая халосия. На мъжете -тези във водата, им бе все едно. Виното... То бе по силно от студената вода и от вятъра. Дума да няма!

До късна доба, когато се изпращаха вече последните гости на Йордановци, бялата постеля вече стигаше до коляно, а снежинките още и още виеха весели хора' около газените фенери, с които всякоя дружина тръгна да се разотива по махалите.

   - Хайде... Със здраве! На берекет е, тоя хубав сняг! Господ си знае кога да го изпрати...

Отец Иван стори кръстен знак и добави:

   - Лека ви нощ... Че окъсняхме доста!

   - Лека да е и на вас, Отче! И... Честито да ти е името -вече е Иванов ден!

Отговориха му вкупом многогласно четворица- два по два мъжки и женски гласа. И вече леко подминали поповата къща дочуха гласа на баба попадия, догонен и от по- тежкия- на Отеца:

   - Довечера ще е... Довечера!!! Първом, сутринта в църква да дойдете!Ще ви чакам!!!

Не се канят гости на имен ден, ама ето –на! Тъй дойде приказката...

   - Нали заръча да донесат риба за празника, Дядо попе? Не ще да се излагаме пред хората?!

   - Ще има и риба, попадийо! Всичко ще има! Не гневи мен, грешника, че за трети път ме питаш вече... От тебе се иска само погача да сториш, както си знаеш, а също и сладката баница, която само ти можеш да измайсториш. Няма невеста в село- да се мери с тебе!

Спря се пред прага на къщата отчето, отръска снега от наметката си и се обърна. Вече-  един по друг- бяха изминали десетината крачки от пътната врата по снежния двор.

   - Обърни се, Невено!

Рече тихо човекът, а жената, мярнала само за миг зачервеното му от студа лице, проследи погледа му към заснежената гора...

   - Кажи ми сега, Невено...

Отец Иван повтори името и‘ отново, което твърде рядко се случваше:

   - Кажи ми... Има ли по- хубаво нещо на тоя свят от нашата планина? Гледай само, каква е гиздава Родопа... Бяла – беленичка! Сполай ти, Господи, за тая красота!!!

Прекръстиха се трижди двамата и влязоха у дома си.

А някъде в низината на Изтока... Някъде там Слънцето вече се гласи да се покаже на широкия Свят. Още малко време и първите му лъчи ще се плъзнат по снеговете на високите върхове на планината, дорде стигнат до черковната камбанария, а после по каменните покриви- та чак до реката, от чийто лед ще скокнат пак нагоре... Към небето!

Иванов ден е!!!

Странник

09.01.2015г.

Пловдив

Излезе от печат...

   Днес пристигна излезналата от печат "Обикновени рисунки".
Вълнувам се така, както и при първата...Мисля, че съм успял добре да я илюстрирам с мои рисунки, а също така и с помощта на някои известни художници, но последна дума има читателят- както винаги!
За стиховете- също!
Благодаря на хората от Издателство izdavam.com за перфектната работа!
Вече почти съм приготвил следващата...
Б.

boris-kalinov.izdavam.com/bg/

Обикновени рисунки- 79. Есенни слънца

 Времето е мрачно и дъждовно...
Слънце в Душите пожелавам!
Б.

Рисувам есенни 
слънца
Запомнените багри -
от далеко...
От отминали 
години.
Навярно, затова 
прилича 
на детска 
таз рисунка... 
Или пък картина?
По малко... 
По малко, винаги
оставаме
деца... 

Странник
08.10 2014г.
Пловдив