Окъснели разкази- 11част. Кой е по…

  Нали помните разказа за свраката, която ми открадна пръстена? Да?! Ето… Сега ще се опитам да доразкажа  тази история, поглеждайки я от по-веселата страна на нещата. Всъщност, това се стремя да правя почти винаги… Почти!

  На гости съм у леля Катя и бай Илия. Близки приятели като мен се посрещат в кухнята-там, където официалности няма, а други (външни) хора изобщо не се допускат. Представете си старите бели шкафчета с малките витрини и чашите от най-различен калибър, блеснали зад цветчетата, инкрустирани по стъклата… Под тях, излъскани до немай-къде си, бели фаянсови плочки облицоват стената, мивката… Стар диван се кипри с везаните си възглавнички, застанал насреща- до прозореца… Светло кафяво барче, не помнещо годините си, държи още един „Юность”, който не спира да работи напук на отдавна изтеклия му лимит. Нови са само полилеят (Подарък за годишнина!) и ламинатът, който им поставих по-миналата година… Той , естествено, е скрит под шарен чипровски килим, по средата на който е кухненската маса покрита винаги с една такава- весела мушама- сега е на черешки и листенца! Старите столове с възглавнички от разни парченца плат… А! Да! Добавете към всичко това мириса на пресен джоджан, току-що нарязан на дъската за хляб…Тука винаги мирише на разни подправи, но сега…

 - Нали обичаш стар фасул в тавичка? –Леля Катя знае, ама пак пита, докато изважда от белите витрини чашки- две плюс една малка-колкото напръстник…Така е винаги.

Бай Илия е повече от щастлив. Хем има благоволението на съпругата да пийне една чашка ракия, хем и компания за раздумка в мое лице… Какво повече може да иска човек?!

Знам, че леля Катя вече му е присвила очи минавайки зад мен-един знак-„Внимавай с ракийката!” – нещо, което всички съпруги умеят до съвършенство. Моята-също.

Не забелязвам обаче бай Илия да се е стреснал много. Даже, като че ли мустакът му-прошарен от годините и опушен от тютюна, дори настръхва леко войнствено. Но няма начин да се стигне до конфликт, защото започвам полека разказа за свраката и пръстена, известен вече на вас, читателите…

Леля Катя сяда на стола до мен и престилката, която вече е свалила, остава в ръцете и’… Бай Илия пък държи вилицата в чинийката с домашна лютеница и май е забравил защо е посегнал натам.

 -Знам я, тая пущина! –Бай Илия запрята ръкави на ризата. Позагря, види се… -Гледам, една се върти тука –по липите отпред … Тя ще да е- същата! А и в парка – точно срещу пейките дето сядаме е гнездото и’! Там носи, каквото намери. Да! Има още две гнезда, но там не съм наблюдавал и не мога да кажа… Обаче едното е като че ли разтурено… Не знам дали знаеш, но тези хитруши си правят и покриви на гнездата… Та едното няма! Значи- остават две! Бре да му се не види… Как го измисли туй нещо? С радио да я намериш?!

 - Ами… как ще стигнеш? –Намеси се леля Катя- Те са все на високо… Все по най-високите дървета! Гледай, та някоя беля?!

И едни усмихнати очи преминаха в тревожни…

 -Наздраве,лельо Кате! Наздраве, бай Илия! Ще го измислим някак си!-Казвам, и виждам как се връща благото настроение у домакините…

Ще го измислим!

Следва…

Б.Калинов

30.05.2012г.

Пловдив

От стария сандък. Сън...

Това е много стар стих, който намерих...Посветен е на една прекрасна наша поетеса, която имам удоволствието да познавам лично.
Б.




Поздравявам всички прочели стиха с току-що приготвеният му Плейкаст:
http://www.playcast.ru/view/1843864/5b6fd81b207096ff0c6fdb3857814a6e80763040pl

Музикалният съпровод на БОНД му отива, нали?

Окъснели разкази-10 част. Кой е по…

Историята продължава, както пожелаха приятелите ми...
Благодаря за оказаното внимание!
Б.

Евгений Иванович Чарушин Болтливая сорока. http://bookz.ru/authors/evgenii-4aru6in/boltliva_044/1-boltliva_044.html

         Както си и мислех, сврачите гнезда в парка се оказаха три на брой… Ето ти нова задачка!

Пуснах крадливата гостенка надвечер, защото си мислех ( И правилно, както се оказа!), че тя ще долети в дома си в по-кратък промеждутък от време. Кепчето за риболов свърши работа, докато поставя предавателя, а един кашон я опази от ноктите на сиамеца Рико, готов да ти свърши  пакост по всяко време…

Телефонът звънна само няколко минути след като сигналът спря да се движи.

- Точно на югоизток! – Избоботи гласът на Стефан в слушалката с такъв ентусиазъм, че за малко да остана без тъпанче на ухото. – А от теб? На север-изток? Ще видя…  Ей сеги’нка! Чакай…. И ми затвори набързо телефона.Сега в „Кършияка” се разгъва карта на Пловдив и карта на цялата област…

Карта имам и аз, разбира се… И където се пресичат линиите на сигнала- там се търси онова, което искаме да открием… Или поне в този район, нали така?

Има и още един пост-в комплекс „Тракия”, но засега не е необходим, както изглежда…

Няма да се ходи надалеко! Линията от дома към предавателя минава през близкия парк- оттатък булеварда, до училището.

- В парка! До вас в парка е… Хитрата сврака-с двата крака! –Усещам, как се радва като малко дете Стефан. И така си е!  Само, дето  побеляваме по главите… Акълът, като че ли си е същият! И не се очаква да дойде отнякъде.

Побеляваме… Ами, да! Сещам се за бай Илия-отдавнашен пенсионер от лесничейството. Знам, всеки ден е в парка. Сигурно е забелязал моята неканена гостенка, нали? Чисто професионално!

Ето къде съм на гости тази вечер…

Завъртам капачката на една половинка карабунарска ракийка – току-що налята… И отивам на сладки приказки  у леля Катя и бай Илия. Знае се тя…  

Следва…

Б.Калинов
17.05.2012г.

Пловдив

Обикновени рисунки-49. Май

Рисунката е на моята добра приятелка от Варна -художничката Мила Стоева.. Запознахме се на "Проза ру"...Такива ми ти работи!
Б.

Пролет-Мила Стоева

 

Не я поглеждай…

Тя на теб

прилича!

От Вятъра- немирник

уморена

на рамото ти

се укрива

(Явно, тъй обича!)…

А той, забравил всичко,

мигом…

С косите ти играе…

Закачливо!

От месец Май

си запленена…

Б.Калинов

13.05. 2012г

Пловдив

Окъс(н)ели разкази-9 част. Кой е по….

     Видях я най-сетне… Ето я! Кацна на перваза на прозореца и се оглежда във всички посоки. Крадла! При това истинска крадла! То…аз си имам вина, но… До някъде, както се казва! Оставям си нещата върху бюрото, което е до прозореца, а той е почти винаги отворен в топлите, слънчеви дни… Ама, все-пак, у дома съм си, да му се не види! Нали така?

Търся си от сутринта пръстена…Имам сребърен пръстен. Имах!

И изчезна мистериозно… Разбира се, още ми е твърде рано да си изгубя ума съвсем, та много добре помня (Дори точно!) всичко, което правя почти всеки ден. Нали знаете- човек свиква с определени действия дотолкова, че в даден момент ги прави машинално… Без да мисли.

Обикновен, даже съвсем обикновен сребърен пръстен с повече сантиментална стойност, отколкото някаква друга, но се ядосах на себе си, че го запилях на някъде… Или поне мислех, че съм го изгубил! Да!

И като видях свраката, ми просветна! Аха!!! Ето кой бил! Такааа… Моментално се събудиха всичките ловни инстинкти, които дремят у всеки мъж на този свят, пък бил и той градско чедо… Има ги дори всеки помияр по улиците, камо ли човекът- най големият звяр на планетата!

Лъскавата дрънкулка на бюрото е завързана с рибарска корда, а тя- кордата, през две макари, отива до долния край на отвореното прозоречно крило… Там завършва с възел за един от фиксаторите на щората… Готово! Нали се сещате? Всяко движение на примамката към прозореца затваря крилото му, стига да се тегли навън. Не е леко, но ако крадецът има голямо желание, може да се получи!

Остава да чакам…

Втората част е следната (Естествено е да има замисъл!) :

Микропредавател, монтиран с тиксо на крачето на хитрушата, който ще ми даде координатите на гнездото и’. Това е, защото знам, че като я пусна, тя ще литне в посока различна от тази, която търся…

А като науча, къде е скрито пръстенчето ми, аз ще намеря начин да си го взема!

Няма нерешими задачи за Хомо Сапиенс в този свят! Да?

Б. Калинов

10.05.2012г.

Пловдив

Обикновени рисунки-48. Лунна светлина

Поредната ми "Обикновена рисунка". Един въображаем прозорец.
Б.

Риболов

"Реката" -комп. рисунка Б.Калинов

Посвещавам този разказ на приятелите ми от детството.

      Реката си течеше по старото русло и обраслите в бодливи къпини брегове на реката едва прибираха забързаните многоструйни водоскоци. По белите камъни, излъскани и блеснали на слънцето, кацаха врабчета за да пийнат по глътка чиста вода.Като се заслушаш в ромона, почти усещаш как времето се ниже ,почти като бързите струи на реката...Или, ако пуснеш сега една лодка , издялана от кората на някое дърво...Сигурно някой ще я види надолу по течението и ще се зарадва. Такива мисли могат да минават през ума на хлапе, застанало до брега сред къпинака . Внимаваш да не се одереш в бодливия храст, ама пък водата влече...А, ако се мерне инякоя рибка- право си вътре- в реката, ако ще къпината да те дърпа със всичка сила! Риболовът през горещите летни дни! По синьото небе се носят две -три бели облачета. Просто няма начин да завали дъжд, значи сме на реката...То се знае! А най-хубавото е, когато се съберат всички приятели и започне същинският риболов...Наредени в изкривена линия подкарваме пасажите мренки нагоре- срещу течението, като пребъркваме  покрай речните камъни за някоя скрила се там рибка. В крайна сметка торбичката на събирачите, вървящи по брега се издува все - повече от улова...Тогава се разпределят задачи ,като кой ще отърчи да донесе от бабината градина няколко глави кромид лук, червени чушки и домати и да помоли баба Велика да ни даде малко солчица , а също така да отреже парче сланина – крайно необходима за  ястието, замислено да се приготвя. За целта са донесени,смъкнати от някой дувар турски керемиди. В тях се слага изчистената риба, заедно със зеленчуците и нарязаната на малки парченца сланина. Всичко това е обвито добре във вестник и се захлупва с две керемиди, които,както знаете са  във формата  на дъга. Така полученият затворен керамичен съд се обмазва с донесената от някого глина... А запаленият предварително огън трябва да  да де жарта,в която ще заровим поне два броя от деликатеса- „Лопуш'! Сега е време да съберем и по някоя стотинка за лимонада...Спомени, спомени....
Б. Калинов.24.Октомври 2009г
              Пловдив.