Видях я най-сетне… Ето я! Кацна на перваза
на прозореца и се оглежда във всички посоки. Крадла! При това истинска крадла! То…аз
си имам вина, но… До някъде, както се казва! Оставям си нещата върху бюрото,
което е до прозореца, а той е почти винаги отворен в топлите, слънчеви дни…
Ама, все-пак, у дома съм си, да му се не види! Нали така?
Търся си от сутринта
пръстена…Имам сребърен пръстен. Имах!
И изчезна мистериозно…
Разбира се, още ми е твърде рано да си изгубя ума съвсем, та много добре помня
(Дори точно!) всичко, което правя почти всеки ден. Нали знаете- човек свиква с
определени действия дотолкова, че в даден момент ги прави машинално… Без да
мисли.
Обикновен, даже съвсем
обикновен сребърен пръстен с повече сантиментална стойност, отколкото някаква
друга, но се ядосах на себе си, че го запилях на някъде… Или поне мислех, че
съм го изгубил! Да!
И като видях свраката, ми
просветна! Аха!!! Ето кой бил! Такааа… Моментално се събудиха всичките ловни
инстинкти, които дремят у всеки мъж на този свят, пък бил и той градско чедо…
Има ги дори всеки помияр по улиците, камо ли човекът- най големият звяр на
планетата!
Лъскавата дрънкулка на
бюрото е завързана с рибарска корда, а тя- кордата, през две макари, отива до
долния край на отвореното прозоречно крило… Там завършва с възел за един от
фиксаторите на щората… Готово! Нали се сещате? Всяко движение на примамката към
прозореца затваря крилото му, стига да се тегли навън. Не е леко, но ако
крадецът има голямо желание, може да се получи!
Остава да чакам…
Втората част е следната
(Естествено е да има замисъл!) :
Микропредавател, монтиран
с тиксо на крачето на хитрушата, който ще ми даде координатите на гнездото и’.
Това е, защото знам, че като я пусна, тя ще литне в посока различна от тази,
която търся…
А като науча, къде е
скрито пръстенчето ми, аз ще намеря начин да си го взема!
Няма нерешими задачи за
Хомо Сапиенс в този свят! Да?
Б. Калинов
10.05.2012г.
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар