 |
| Рисунка с молив-Маестро Хенрик Мозес |
Всеки ден….
Всеки ден минавам по един и същи път- и сутрин, а и
вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече
започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини,
аптеки и офиси помещения отразяват като редки видения минаващите все по-малко
хора, отиващи към булеварда-там е спирката на автобусите…
Познаваме се. Дори си
казваме едно „Добро утро!” И даже
изрусената дама, която винаги излиза насреща ми от лявата пресечна уличка между
блоковете, започна да сваля от ухо телефона си за да поздрави.
И кризата си има малките
хубави неща…
Останаха няколко квартални
магазинчета. Останалите ги отвя американския вятър и както е тръгнало-ще
останем и без тях. Ще отиде на майната си всичко онова, което се нарича
удоволствие от пазаруване. Сещам се сега- баба ми Велика, като идеше до
магазина за един хляб макар, научаваше де що се е случило по махалата. Нали
така?
Хубаво е, когато можеш да
размениш една –две думи, нали? Общуване се нарича… Истинско при това.
Днес се прибирам с
болки…Десният крак едва стъпва по разкривените плочи на тротоара. Така се
случи- кой го е искал?! ”Само да не
съм скъсал нещо!”- си викам, и зор- не зор, мъкна една
голяма бутилка изворна вода… Ако не бяхме спрели до параклиса, нямаше да се
налага да бутам „Нисан-а”… Куцам и си нареждам наум. Но… От друга страна пък-водата
от извора е толкова студена и приятна за пиене! Направо- жива вода! Заслужава
си дори и болката от схванатия мускул (Това ще да е! Болиии! ).
- Здравейте! Какво е
станало? Аз съм лекар и мога…
Сутрешната дама с
телефона. Изникнала е пред мен, докато съм гледал кривите плочи-цяло
препятствие в случая. Бяла къса пола с цепка отстрани… Бяла блузка,
сребърно кръстче между…
Разбирате, че вдигам
поглед много полека нагоре. Събирам спокойствие за да кажа:
-Кракът ми ли? Ами… Нищо!
Малко такова… Втвърдил се е ей-тука! (Показвам зад коляното.) Но, ще ми мине! То, понякога се случва…
-Разбирам! Но, защо така?
От напрежение?
Интонацията е възходяща… И
защото усещам накъде отива, казвам:
-От гледката е… От
гледката! То… Човек не знае точно къде ще го стегне! Нали така?
А болката?
Забравих, че ме боли… От
живата вода, навярно?!
Б.Калинов
20.06.2012г.
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар