 | |||||
( „А птиците…” hristam)
И те опитваха се,
Въпреки страха си…
Да спасят каквото
могат,
с нокти,
клюнове извити
А Огънят,
дърветата и скали
разжарил
С огромната си паст им
съскаше
сърдито…
Те плачеха…
А от сълзите рукна дъжд,
но вече беше твърде късно…
Сред въглените,
в пепелта,
живот не виждаха очите…
И в този миг,
прогизнал от дъжда,
Вятърът донесе семенце
Надежда.
Увито в кедрово листо
мъничко крило се вдигна.
Едно такова-
сиво-пепеляво…
И нищо, че е толкоз мръсно!
Б.Калинов
06.06.2012г
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар