Окъс(н)ели разкази-5 част. Фолк -история.

Поредният-пети разказ от "окъснелите". За нещо, което сближава хората е...
Мисля, че ще ви хареса.
Б.

       „…Изпрати ми, майкоооо…Седем- осем леевааа! Да си купя, майкооо…Едно кило мастикаааа!...”-Извива глас фолк-певачка от „жисиема” на Рангел, наричан още Рамадан или Орхан… Сега не се сещам как точно, но си е все-тая… По една проста причина- Рангелчо си е пич отвсякъде! Мургавичък, но пък в сравнение с някой африканец си е баш-европеец… Тъй де!!!

Тая ваджия, певицата, като я слушам, кърши не само глас, но и бая други части… Простор за въображението-колкото си искаш, нали така?!

В следния момент вече имам насреща си няколко чифта светнали черни очи и още толкова ухилени физиономии…  Просто вдигам ръце и запявам с Роксана и ритъма на тромпета…

-Гъмзата! Гъмзата, бате!- подсказват ми…

Най-готино, като гледам, е на „брат ми”-Асан-а, който иначе е Асен, но аз съм кръстил  Санчо … Ей-тъй, имал съм си нещо предвид преди време… Нещо от Сервантес, свързано с добротата вероятно. Да!

-Яша! Яша, бате! Кажи… Кажи отде знаеш?

Ех! Откъде да знаете, момчета, че аз съм си полиглот… И една дума да чуя- записана  е! Завинаги… Факт!

„…Оооо! Бейбиии! Завърти колааана! Оооо! Бейбиии! Долче и Габааана!...” Роксана разпъва гласови струни…

Сядам да си пия кафето. Разбърквам с пластмасовата клечка каймака и си мисля:

„ …Как, по дяволите, пяната винаги излиза отгоре… Във всички общности.Навсякъде все същото!

Едно е сигурно- тия, дето сме седнали да си пием кафето не носим „Долче и Габана”…Но пък си ни е кеф да си кажем приказката…И да чуем отсрещния- също!

Б.Калинов

05. 01.2012г.

Пловдив