От стария сандък...Канон.

Тези дни съм у дома и реших да подредя поне малко всичко онова, което съм написал. Оказа се, че е доста повече отколкото си мислех...
Затова отварям нов цикъл -"От стария сандък". Даже му нарисувах логото...Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, което изрових от стария сандък:

 

Канон

    Преминава една усмивка...
Като чувство неопределено. И угасва в сетната секунда. Не бих искал отново да виждам нещо подобно, но то просто се случва за пореден път…
И за пореден път ще ти е простено!
   Преминаващата усмивка -спомен за нещо...
Нещо, за което не знам и не помня… Или не познавам!? Нещо твое си, за което не съм удостоен.
А то- непознатото, без дори да осъзнаваш се провира помежду ни и издига стени...Стени, които утре ще се молим да не съществуват, но те ще са там!
И не аз ще ги укрепвам, а твоята, самата твоя същност, твоята природа.
   Преминава една усмивка...
Като Времето, препънало се за миг в бяга си, но в следния отново фучи по пътя във Великото Пространство.
Никой не може да има всичко в този свят, понесъл суетата си Бог знае накъде и доколко...
Има и някои неща в този объркан до болка живот,на които без да се смятам за Ангел небесен, все още държа. Обикновените, прости правила на достойното съществуване, над които казваш,че си...А за мен те просто са важни!
Не бих пожелал ни жената на ближния си, нито осела му...
А за теб това са… Остарели догми!
    Преминава една усмивка...

Б.Калинов 2009г.
Пловдив