От стария сандък… Катеричка

Какви ли не неща има в един стар сандък...
Посвещавам на дъщеря ми.
Б.

     На няколко подскока тя пресича пътя пред нас…

- Еей! Чакай да те снимам! Само една снимка!- Едва ли не се разплаква малката и от бързане за малко да изпусне телефона си. – Моля те?!

Животинчето се спира до първия крайпътен бор с широко разтворени клони и се обръща към нас- няколко души, замрели в очакване.

- Изглежда ми, че разбра?! –Шепна на групата, а те само ми кимат разбиращо. Тишина. Само някъде се чуват птиците, но това си е един вълшебен фон – като за приказка!

Катеричката докосна с лапичка дървото, но не скочи нагоре, а застана за снимка-същински фотомодел! Струва ми се, искаше да каже: „Здравейте! Искате да снимате? Моля! Но, побързайте, ако обичате…

- Точно така… Браво!- Малката снима и диктува- Още една снимка… Колко си хубава!!!

Всичко това трая няколко минути. После моделът се завъртя и скочи нагоре сред клоните…И изчезна сред тях.

След време отворих Интернет за да потърся снимки на катерички ( Нали не можах да снимам тогава!?) и попаднах на един фотографски форум. Там професионалистите споделят помежду си разни неща… Та там разбрах, за мое голямо учудване, че катеричките, тези малки горски създания, страшно много обичат да позират пред обектива. Хм! Такива неща се случват…

Дори и да не ни се вярва!

Б.Калинов- Странник

27.05.2012г.

Пловдив

От стария сандък...Канон.

Тези дни съм у дома и реших да подредя поне малко всичко онова, което съм написал. Оказа се, че е доста повече отколкото си мислех...
Затова отварям нов цикъл -"От стария сандък". Даже му нарисувах логото...Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, което изрових от стария сандък:

 

Канон

    Преминава една усмивка...
Като чувство неопределено. И угасва в сетната секунда. Не бих искал отново да виждам нещо подобно, но то просто се случва за пореден път…
И за пореден път ще ти е простено!
   Преминаващата усмивка -спомен за нещо...
Нещо, за което не знам и не помня… Или не познавам!? Нещо твое си, за което не съм удостоен.
А то- непознатото, без дори да осъзнаваш се провира помежду ни и издига стени...Стени, които утре ще се молим да не съществуват, но те ще са там!
И не аз ще ги укрепвам, а твоята, самата твоя същност, твоята природа.
   Преминава една усмивка...
Като Времето, препънало се за миг в бяга си, но в следния отново фучи по пътя във Великото Пространство.
Никой не може да има всичко в този свят, понесъл суетата си Бог знае накъде и доколко...
Има и някои неща в този объркан до болка живот,на които без да се смятам за Ангел небесен, все още държа. Обикновените, прости правила на достойното съществуване, над които казваш,че си...А за мен те просто са важни!
Не бих пожелал ни жената на ближния си, нито осела му...
А за теб това са… Остарели догми!
    Преминава една усмивка...

Б.Калинов 2009г.
Пловдив