- Ваканция

 Един летен разказ, с който участвах на принципа "Е! Хайде и аз..." в конкурса на "Буквите" наречен  "По стъпките на лятото" . Стигнахме до първична номинация... Да!
Сега го публикувам (Вече може-съгласно регламента!), а после - може би, и двете летни стихчета...Може пък да ви харесат повече от колкото на журито в конкурса?! Всеки си има вкус...
Рисунката е от миналата година, но не мисля , че съм я показвал пред публика...
Б.

Просто от тук се усеща мириса и‘- прохладен и  вълнуващ. Изглежда и вятърът помага за това- ето как грабна сламената  шапка от главата ми! Но... Кой ти гледа сега шапката?!  После – на връщане ще си я взема.

Наистина, само една река може да такова влияние върху нослетата на риболовната дружинка, която с всяка крачка ускорява ход.

    - За къде ли бързаме толкова?! – Промърморва някой, чийто панталон е закачен от къпиновите бодли- Още е сутрин!

А време-наистина-колкото си искаш! Ваканцията започна съвсем скоро... Лятото още дори не е в силата си- тепърва предстоят всичките му красоти. Някой даже си напява тихичко, но така , че да го чуят:

        „Детство мое-реално и вълшебно!

         Детство мое- така си ми потребно...

         Ах да мога Света да обърна...“

Песничката  заглъхва полека, защото вече е  близо- съвсем близко до брега.

       - Шшшшт! Тихо! На риболов не се пее! - Някой от първите се обърна назад, махайки с ръце.

     А сега...Сега е време да започне риболова... Всички почти на бегом     стигаме до набелязания вир, в който плуват спокойно едни черни мренки и кефали- чудо на чудесата! Бавно, тихо, с джапанки в ръка заставаме зад върбите, дето се оглеждат по цял ден във водата.

Внимателно надничаме из зад дървета и храсти...

Еха!!! Тука е пълно с риба!

Б.Калинов- Странник

20. Юли 2013г.

Пловдив

От стария сандък… Приказка за самара.

Какво ли няма в един стар сандък?! Понякога е полезно да се поровиш в него...
Надявам се да ви хареса приказката.
Б.

    Имало едно време в едно бедно нашенско село човек, който бил самарджия по занаят. Бил се научил да прави всякакви самари от баща си, а пък той- както му разправял – от своя баща… Така, че наследствен бил майсторлъкът, а самарите- от хубави по-хубави.

    Работел всеки ден човекът и все нови поръчки му идвали и тъкмо взел едно младо момче за чирак- да му помага, пък и на занаята да се научи, че той си имал само една щерка, която както се сещате не би могла да продължи еди ден работата му… Нещо настинал ли, нещо друго ли, но се поболял майсторът. Залинял… И си отишъл от този свят.

    Разчуло се из цялата околия. Хората затъжили, че загубили такъв майстор, а магаретата… Магаретата, събрани по селските мери ревнали от радост: „Уаааа! Край на самарите! Свърши робството вече… Уаааа!” Мятали къчове … Изобщо –„Ода на радостта”!  В магарешки вариант, естествено.

Само едно мъдро магаре ( Има и такива!!! ) съвсем тихо и кротко рекло:

   - Братя! Защо се радвате толкоз? Че то винаги ще се намери друг самарджия, бе будали н’едни!? А’ да видим сега, като остана само неукия чирак, какви самари ще да носим… Хем няма да са стока… Хем тояги ще играят, щом речем да се оплачем от това, че ни глождят отвсякъде!

      Чули го магаретата. Замряла веселбата. Спогледали се и горко заридали…

Такива ми ти- магарешки работи!

Странник

22.02.2013г.

От стария сандък… Катеричка

Какви ли не неща има в един стар сандък...
Посвещавам на дъщеря ми.
Б.

     На няколко подскока тя пресича пътя пред нас…

- Еей! Чакай да те снимам! Само една снимка!- Едва ли не се разплаква малката и от бързане за малко да изпусне телефона си. – Моля те?!

Животинчето се спира до първия крайпътен бор с широко разтворени клони и се обръща към нас- няколко души, замрели в очакване.

- Изглежда ми, че разбра?! –Шепна на групата, а те само ми кимат разбиращо. Тишина. Само някъде се чуват птиците, но това си е един вълшебен фон – като за приказка!

Катеричката докосна с лапичка дървото, но не скочи нагоре, а застана за снимка-същински фотомодел! Струва ми се, искаше да каже: „Здравейте! Искате да снимате? Моля! Но, побързайте, ако обичате…

- Точно така… Браво!- Малката снима и диктува- Още една снимка… Колко си хубава!!!

Всичко това трая няколко минути. После моделът се завъртя и скочи нагоре сред клоните…И изчезна сред тях.

След време отворих Интернет за да потърся снимки на катерички ( Нали не можах да снимам тогава!?) и попаднах на един фотографски форум. Там професионалистите споделят помежду си разни неща… Та там разбрах, за мое голямо учудване, че катеричките, тези малки горски създания, страшно много обичат да позират пред обектива. Хм! Такива неща се случват…

Дори и да не ни се вярва!

Б.Калинов- Странник

27.05.2012г.

Пловдив

От стария сандък...Канон.

Тези дни съм у дома и реших да подредя поне малко всичко онова, което съм написал. Оказа се, че е доста повече отколкото си мислех...
Затова отварям нов цикъл -"От стария сандък". Даже му нарисувах логото...Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, което изрових от стария сандък:

 

Канон

    Преминава една усмивка...
Като чувство неопределено. И угасва в сетната секунда. Не бих искал отново да виждам нещо подобно, но то просто се случва за пореден път…
И за пореден път ще ти е простено!
   Преминаващата усмивка -спомен за нещо...
Нещо, за което не знам и не помня… Или не познавам!? Нещо твое си, за което не съм удостоен.
А то- непознатото, без дори да осъзнаваш се провира помежду ни и издига стени...Стени, които утре ще се молим да не съществуват, но те ще са там!
И не аз ще ги укрепвам, а твоята, самата твоя същност, твоята природа.
   Преминава една усмивка...
Като Времето, препънало се за миг в бяга си, но в следния отново фучи по пътя във Великото Пространство.
Никой не може да има всичко в този свят, понесъл суетата си Бог знае накъде и доколко...
Има и някои неща в този объркан до болка живот,на които без да се смятам за Ангел небесен, все още държа. Обикновените, прости правила на достойното съществуване, над които казваш,че си...А за мен те просто са важни!
Не бих пожелал ни жената на ближния си, нито осела му...
А за теб това са… Остарели догми!
    Преминава една усмивка...

Б.Калинов 2009г.
Пловдив