Сега го публикувам (Вече може-съгласно регламента!), а после - може би, и двете летни стихчета...Може пък да ви харесат повече от колкото на журито в конкурса?! Всеки си има вкус...
Рисунката е от миналата година, но не мисля , че съм я показвал пред публика...
Б.
Просто от тук се усеща мириса и‘- прохладен и вълнуващ. Изглежда и вятърът помага за това- ето как грабна сламената шапка от главата ми! Но... Кой ти гледа сега шапката?! После – на връщане ще си я взема.
Наистина, само една река може да такова влияние върху нослетата на риболовната дружинка, която с всяка крачка ускорява ход.
- За къде ли бързаме толкова?! – Промърморва някой, чийто панталон е закачен от къпиновите бодли- Още е сутрин!
А време-наистина-колкото си искаш! Ваканцията започна съвсем скоро... Лятото още дори не е в силата си- тепърва предстоят всичките му красоти. Някой даже си напява тихичко, но така , че да го чуят:
„Детство мое-реално и вълшебно!
Детство мое- така си ми потребно...
Ах да мога Света да обърна...“
Песничката заглъхва полека, защото вече е близо- съвсем близко до брега.
- Шшшшт! Тихо! На риболов не се пее! - Някой от първите се обърна назад, махайки с ръце.
А сега...Сега е време да започне риболова... Всички почти на бегом стигаме до набелязания вир, в който плуват спокойно едни черни мренки и кефали- чудо на чудесата! Бавно, тихо, с джапанки в ръка заставаме зад върбите, дето се оглеждат по цял ден във водата.
Внимателно надничаме из зад дървета и храсти...
Еха!!! Тука е пълно с риба!
Б.Калинов- Странник
20. Юли 2013г.
Пловдив
