"Портрет"- книжно издание!

Първата ми истинска -печатна книга. Така си и мислех докато пишех новелата и рисувах онова, което чувствах, че излъчват думите.
Надявам се да се хареса на читателите ми!

Това е една история за любовта на беден художник от тротоарите на Монмартър в Париж и Прима-балерината на Гранд' Опера , която е прикована в инвалиден стол в следствие на пътен инцидент... История за силата на Любовта и човешките възможности, които все още не познаваме.
Странник

http://izdavam.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82/1045/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82.html?fb_action_ids=10200480977425793&fb_action_types=og.likes&fb_ref=.UsAhFsGGw3k.like&fb_source=aggregation&fb_aggregation_id=288381481237582

Весела Коледа!

 С  пожелания за весела Коледа и щастлива Нова година!
Б.


www.playcast.ru/view/3979300/68c6e556e7c968fc5f8511307958b9722ccff30dpl

Обикновени рисунки-71. Първи сняг.

 

Зимата рисувала е

тази нощ...

В прозореца – Родопа

в бяла - булчинска

премяна.

В утрото ни

слънчеви лъчи

ей-там -

по склоновете -

на пързалка си

играят.

И виждам в

твоите очи...

Щастлива си

от днешната

промяна!

За този първи сняг,

за тази красота,

децата ни

отдавна си мечтаят...

Б.Калинов- Странник

07. Декември

Пловдив

Окъс(н)ели разкази-22. Сладки приказки.

  Досещате ли се какви сладки приказки се дочуват край зачервената печка зимно време? Тогава, когато навън вилнее зимният вятър и вдига пушилка от пресния сняг. Та ето - в това време ще опитам да ви разкажа интересни неща.. .

Ще го нарека “Сладки приказки“.

Ето  началото:

 - И... Точно тогава ми даде засечка! Няма да повярваш!!! Моята пушка да ми скрои точно такъв номер! И докато отворя, изхвърля, презаредя... Тю-тю!!!  Казвам ти, идеше ми да я метна в снега и... Край! Повече на лов – никогда!!!

 - Ама... Ти трябваше да я хвърлиш още тогава -  през по-миналата година, когато гръмна на оня от Пазарджик гончето... Ех! Хубаво куче беше...Още ми е пред очите!

Едни се смеят гласно, други- леко и под мустак, а трети... Те- третите,  се правят на недоразбрали. М‘да...

Но,такъв е животът, нали?

Пукат сухите дърва в печката...

Очаквайте...

Шепот

Намират се интересни неща, когато човек се поразрови из страничката си на "Стихи ру"...
А рисунката е съвсем нова.
Б.
 

Как вятърът шепне
в листата
тиха тъга
по отминаващото лято.
Всяка утрин
им напомня нежно,
че идва есенна позлата
през отворена врата...

Б. Калинов
2 Септември 2009г.
Годеч.

Есенна Родопа

 Един мой стар стих, публикуван може би само в "ХуЛиТе"...
Но, рисунката е съвсем нова - още не са изсъхнали бои'те!
Опитах да имитирам с електроните четки истинскат теника за рисуване с маслени бои'...
Б.

Все по-красиво пременена

Родопа в есенна тъга 

се смее.

Сякаш циганка -

с шалвари жълти,

и пола зелена

грее..

Там,край огъня,

в катуна шарен,

керемидено елече

ветролее...

Б.Калинов.

26 Септември 2009 г.

Пловдив.

- Ваканция

 Един летен разказ, с който участвах на принципа "Е! Хайде и аз..." в конкурса на "Буквите" наречен  "По стъпките на лятото" . Стигнахме до първична номинация... Да!
Сега го публикувам (Вече може-съгласно регламента!), а после - може би, и двете летни стихчета...Може пък да ви харесат повече от колкото на журито в конкурса?! Всеки си има вкус...
Рисунката е от миналата година, но не мисля , че съм я показвал пред публика...
Б.

Просто от тук се усеща мириса и‘- прохладен и  вълнуващ. Изглежда и вятърът помага за това- ето как грабна сламената  шапка от главата ми! Но... Кой ти гледа сега шапката?!  После – на връщане ще си я взема.

Наистина, само една река може да такова влияние върху нослетата на риболовната дружинка, която с всяка крачка ускорява ход.

    - За къде ли бързаме толкова?! – Промърморва някой, чийто панталон е закачен от къпиновите бодли- Още е сутрин!

А време-наистина-колкото си искаш! Ваканцията започна съвсем скоро... Лятото още дори не е в силата си- тепърва предстоят всичките му красоти. Някой даже си напява тихичко, но така , че да го чуят:

        „Детство мое-реално и вълшебно!

         Детство мое- така си ми потребно...

         Ах да мога Света да обърна...“

Песничката  заглъхва полека, защото вече е  близо- съвсем близко до брега.

       - Шшшшт! Тихо! На риболов не се пее! - Някой от първите се обърна назад, махайки с ръце.

     А сега...Сега е време да започне риболова... Всички почти на бегом     стигаме до набелязания вир, в който плуват спокойно едни черни мренки и кефали- чудо на чудесата! Бавно, тихо, с джапанки в ръка заставаме зад върбите, дето се оглеждат по цял ден във водата.

Внимателно надничаме из зад дървета и храсти...

Еха!!! Тука е пълно с риба!

Б.Калинов- Странник

20. Юли 2013г.

Пловдив