Обикновени рисунки-45. Безпътица

Б.Калинов "Безпътица"-комп. рисунка

А казват, че било

жестоко

да се провират

тъмни мисли

в Душите- някъде дълбоко…

И черни петънца- в очите,

инак бистри, но…

И не до там, че да стоят едва

над сенките- високо!

Уж странник съм…

Но пак не ме повлича

Онова, което вика

зад завоя

на много пътища,

разкъсали полето…

Не блазни ме,

отминал

много стъпки,

да видя някои, останали

от мене-

сиреч, мои...

Дали по стръмни рътища не водят

към небето,

светнало над

ябълкови пъпки?

Б.Калинов

26.03.2012г.

Пловдив

Капки акварел-39. В зелени цветове.

Б.Калинов  "В зелено" -комп. рисунка

Поредната-39-та капка, която нарисувах...
Б.

Стръкчета трева-

пролетни трептения…

От Вятъра

разрошени коси.

Скритите под шапката

през зимата

вълнения

сега са видни…

Слънчев лъч играе

В твоите очи.

Б.Калинов

24.03.2012г.

Пловдив

Нещо...

Капки акварел-Есен

Вселени

Б.Калинов "Вселени"- комп. рисунка

Обикновени рисунки-43. Такъв е животът…

Поредната обикновена рисунка. Този път тя е една  фотография направена с моя телефон...Трябва с удоволствие да кажа, че главните герои на разказа останаха изключително доволни от написаното...и от фотото!

Б.

Фото-Б.Калинов

   „…Такъв е животът…”-Казва Ванко и винаги в такъв случай поклаща глава в знак на собственото си съгласие с казаното. А когато не е съгласен, сам си опонира… Ей-тъй, за разнообразие.

  - Ама, всичко стана за нищо… Хляба щял да стане два лева! ( Което всъщност не е далеч от щенията на някои!?)… Ама, като взема едно голямо наследство- седемнайсе милиона!!! Направо купувам къща…Голяма! На два етажа! Не! На три! И веднага взимам една булка…

Всичко е измислено-премислено и разпределено! На мен се пада да построя къщата. Щеше уж да я купува...Ама, все едно! Нали!?

Ванко е хубавец. Като се издокара с белия костюм,  подарен му от някого – еша си няма…Персонаж от филм на Емир Кустурица е!

В случая е обикновено –всекидневно облекло, но не можах да откажа на бай Йовчо, който рече:

Снимай ни, Боре! Ние сме на един акъл…Моят вече е изфирясал, а неговият…Пък сме си и приятели и колеги!

Как да откажа? Колеги!

Б.Калинов

17. 03. 2012г.

Пловдив

Окъс(н)ели разкази-5 част. Фолк -история.

Поредният-пети разказ от "окъснелите". За нещо, което сближава хората е...
Мисля, че ще ви хареса.
Б.

       „…Изпрати ми, майкоооо…Седем- осем леевааа! Да си купя, майкооо…Едно кило мастикаааа!...”-Извива глас фолк-певачка от „жисиема” на Рангел, наричан още Рамадан или Орхан… Сега не се сещам как точно, но си е все-тая… По една проста причина- Рангелчо си е пич отвсякъде! Мургавичък, но пък в сравнение с някой африканец си е баш-европеец… Тъй де!!!

Тая ваджия, певицата, като я слушам, кърши не само глас, но и бая други части… Простор за въображението-колкото си искаш, нали така?!

В следния момент вече имам насреща си няколко чифта светнали черни очи и още толкова ухилени физиономии…  Просто вдигам ръце и запявам с Роксана и ритъма на тромпета…

-Гъмзата! Гъмзата, бате!- подсказват ми…

Най-готино, като гледам, е на „брат ми”-Асан-а, който иначе е Асен, но аз съм кръстил  Санчо … Ей-тъй, имал съм си нещо предвид преди време… Нещо от Сервантес, свързано с добротата вероятно. Да!

-Яша! Яша, бате! Кажи… Кажи отде знаеш?

Ех! Откъде да знаете, момчета, че аз съм си полиглот… И една дума да чуя- записана  е! Завинаги… Факт!

„…Оооо! Бейбиии! Завърти колааана! Оооо! Бейбиии! Долче и Габааана!...” Роксана разпъва гласови струни…

Сядам да си пия кафето. Разбърквам с пластмасовата клечка каймака и си мисля:

„ …Как, по дяволите, пяната винаги излиза отгоре… Във всички общности.Навсякъде все същото!

Едно е сигурно- тия, дето сме седнали да си пием кафето не носим „Долче и Габана”…Но пък си ни е кеф да си кажем приказката…И да чуем отсрещния- също!

Б.Калинов

05. 01.2012г.

Пловдив