Обикновени рисунки-58. Ноември

Обикновената рисунка е посветена на месец Ноември. Есенно-тъжна е, но не много... Така поне мисля аз!
Б.

Той стъпва безшумно,

като сърна

по падналите листи,

позлатили всяка утрин

улиците на квартала.

Ето го- в’едно

с Вятъра

премята късна тъга

в клоните,

останали самички

в студената хала.

Дъждовно измити и чисти.

Без всякаква украса.

Ноември е…

Късни изгреви

и ранни залези…

Но… В това е неговата

класа!

Б.Калинов- Странник

02.11.2012г.

Пловдив

 Добавям музиката на Моцарт:
http://www.playcast.ru/view/2010775/663e7e5a0a036bfce4b40641da42212968fb03c3pl

Бяла мечта

Една картина на моята добра приятелка Ася Толедо, която ми позволи да напиша стихове по нейните картини. Затрудних се много, защото всички са чудесни!
Вижте сами...
Б.

Подгоних

Вятъра,

В ухото ми

просъскал :

„Настигни ме,

ако можеш ти!?”

Бяла буйна

грива

стиснал,

летя след него…

Шеметно

и дръзко!

Нали Мечтите

не понасят юзди?!

Б.Калинов-Странник

28.10.2012г.

Пловдив

А Плейкастът, който направих, е с музиката на Вивалди в изпълнение на БОНД:
http://www.playcast.ru/view/2004021/ca77574ab3d332f538040112267faf757101862dpl

Обикновени рисунки-57. Спор.

„ Спорим двама със дама…”

Н.Вапцаров

Рисунка с молив- Хенрик Мозес.

Спирам…

Спирам веч да споря, Гал!

Изведнъж ми стана

ясно,

че съм... Доста остарял

(Което хич не е прекрасно!!!).

Не, че ставам сутрин

с музика на

Колмановски...

Стъпка маршова, като във

тъжен фарс,

но на мен ми стига

Челентано ...

И денят е вече хубав!

И Светът е просто цял!

Някак... Жал ми е за Марс.

И за Островски...

Предполагам, е разбрано?!

23.10. 2012г.

Пловдив

Б.Калинов- Странник

По „Одисея”…

Четох...И ме впечатли отново... За кой ли път вече?!
Художникът се нарича Луис Фредерик Шултценбергер.

Те дърпаха с всички  останали им сили

греблата подгизнали в солената вода

под палещото Слънце,

дори и в пазвата невидима на Мрака…

А също под студените стрели

на бурни дъждове, изсипани

от облаци изскочили от нейде скрито.

И молеха се…Молеха се всички Богове

да се смилят над участта им,

защото се досещаха…

Защото Сънищата, разлюлени от морето

злобно предвещаваха какво ги чака…

И идеха с пълни мехове Ветровете

винаги насреща им, защото Посейдон

ги призоваваше сърдито,

а знае се- малцина са тези,

които се осмеляват да не изпълнят

Волята му…

Никога ! Никога Одисей да не види

отново родната Итака…

Б.Калинов-Странник

21.10.2012г.

Пловдив

Капки акварел -51. Есенни утрини

Есенна утрин- комп. рисунка Б.Калинов

Обича утринния

Мрак

звездите да погледа…

Те са тъй-красиви!

А Вятърът-

накичен

с есенни листа

в ушите шепне 

нещо песенно…

И закачливо!

***

Високо над Родопа-

утринни звезди

с блясъка

на мамещи

Вселени…

Далече… И високо

някъде над

светофара,

мигащ с жълта

светлина

с едно от трите си

очи…

На себе си ли

казва нещо?

А може би на мене?!

Б.Калинов-Странник

18.10.2012г.

Пловдив

Шепот

Долавяте ли шепота
на Есента?
Тиха песен -падащите листи.
Сега  дошла е...
Но ще си тръгне пак така-
оставяйки в Душите
нещо светло...
Нещо чисто!!!

Б.Калинов-Странник
06.10.2012г
Пловдив

http://www.playcast.ru/view/1976424/031d8d80e85f8e1b24b2aeb89b499bf86dad2988pl

Капки акварел-50. Просто сезон…

Просто сезон...
Б.



Един клик върху рисунката дава по- ясна престава....

Обикновени рисунки-56. Октомври

Дойде и Октомври!
Поредната обикновена рисунка...
Б.

Есенни са

утрините…

Хладен полъх 

Вятърът

прехвърля

към очите

през златисти

клони.

Играе си

Немирникът,

Но го разбирам-

цяла нощ

мечтал си е,

сънувал е дори

игрите…

В които някой

се опитва

да го гони...

Б.Калинов-Странник

01.10.2012г.

Пловдив

Есенна Родопа...

Днес бе прекрасен есенен ден, а Родопа-както винаги- вълшебна!
Б.


Широките поляни на Родопа. Днес там тичаха дечица-радост за окото! Добре, че се бях сетил да сложа в раницата пакетче с бонбони."Лукчета"-та раздадох за нула време...Обичам немирниците!!!



Слънцето и дърветата в Родопа... Любимата ми комбинация!



Тук някога имаше и осветление...Сега само един ръждясал стълб напомня за това.Лампите му отдавна са забравили що е това-електричеството.



Поглед от поляната на"Копривките".



Сухото лято си е казало думата...А там някъде в далечината едва-едва  се вижда Пловдив. Долу е жега...И смог!



Харесвам разклонените борове на Родопа...
30.09.2012г.
Б.Калинов-Странник

От стария сандък… Катеричка

Какви ли не неща има в един стар сандък...
Посвещавам на дъщеря ми.
Б.

     На няколко подскока тя пресича пътя пред нас…

- Еей! Чакай да те снимам! Само една снимка!- Едва ли не се разплаква малката и от бързане за малко да изпусне телефона си. – Моля те?!

Животинчето се спира до първия крайпътен бор с широко разтворени клони и се обръща към нас- няколко души, замрели в очакване.

- Изглежда ми, че разбра?! –Шепна на групата, а те само ми кимат разбиращо. Тишина. Само някъде се чуват птиците, но това си е един вълшебен фон – като за приказка!

Катеричката докосна с лапичка дървото, но не скочи нагоре, а застана за снимка-същински фотомодел! Струва ми се, искаше да каже: „Здравейте! Искате да снимате? Моля! Но, побързайте, ако обичате…

- Точно така… Браво!- Малката снима и диктува- Още една снимка… Колко си хубава!!!

Всичко това трая няколко минути. После моделът се завъртя и скочи нагоре сред клоните…И изчезна сред тях.

След време отворих Интернет за да потърся снимки на катерички ( Нали не можах да снимам тогава!?) и попаднах на един фотографски форум. Там професионалистите споделят помежду си разни неща… Та там разбрах, за мое голямо учудване, че катеричките, тези малки горски създания, страшно много обичат да позират пред обектива. Хм! Такива неща се случват…

Дори и да не ни се вярва!

Б.Калинов- Странник

27.05.2012г.

Пловдив

Капки акварел-49. Дъждът през Септември…

Приготвихте ли си чадърите?
Дъждът си има своите добри страни...
Б.

"Мечта" на Шопен...Нея избрах за Плейкаста!
http://www.playcast.ru/view/1952367/019552f871a3e169b499476ca0f32b326f5e0ae8pl

Капки акварел-48. Септември…

Септември е...
Художникът се нарича Леонид Ефремов. Световна Личност!
Б.



Добавям музиката на Фредерик Шопен
http://www.playcast.ru/view/1937446/9e126eba7b9607000cae6b3cea505dedd45a9509pl

Капки акварел-47. Усещане за идващата Есен...

Добавям "Есенен валс" на Шопен. В изпълнение на Клайдерман, естественно...
http://www.playcast.ru/view/1930589/d4de52a79d9b821721a4491c8ed478ee2f01df67pl

Окъс(н)ели разкази-16. Facebook in live-3.

    Скрити очи. Удобно е… Колко е удобно да носиш такава шапка - с широка периферия! Навеждаш леко глава… И скриваш очите си! Никой не те вижда… Никой не разбира дали се вълнуваш или… Да! Защото те- издайниците- са невидими, макар и за мигновения или колкото там…

Много погледи се кръстосват в тези две минути… С крайчеца на окото си виждам, че двете дами са изпуснали някъде под масата си своето непринудено държание… Даже една ръка държаща вилица, е увиснала над зелената салата, като на стоп – кадър от телевизионен филм.

Ставам. Все още не съм се обърнал към входа на ресторанта (Нали виждам почти всичко в огледалото отсреща!), а розите са до лявата ми ръка… Светло сияние и нещо, което не мога да опиша…Всъщност, то е Нещото, което ми дава спокойствие в моменти на голяма напрегнатост, усилие на волята… Обикновено то е в образ на много голямо дърво с яки клони- светнали в зелената си премяна, но сега е същото - с точно тези три потрепващи рози… Казвам си едно: „Хм!!!” И успявам точно навреме да застана лице в лице с дамата, сервитьорката зад нея и бармана, успял да заобиколи в слалом няколко празни маси.

„Липсва менчето с чемширената китка…” –Отбелязвам за себе си и сигурно съм се усмихнал, защото… Защото отсреща се повдига шапката… И едни очи казват нещо важно, много важно за мен!

Виждали ли сте как се преобразява човешкото лице? Части от секундата са необходими за една емоция да стигне от мозъка до лицето…И хоп! Виждате нещо съвсем различно.

Знам! Въпросите са много повече отколкото отговорите, но сега ми е все едно.

Ерос… Ерос пее за една невъзможна Любов на някакъв далечен остров. Къде ли е това?

Много бих искал да знам!

- Приятно ми е да Ви видя, мадам! – Казвам с възможно най- галантният си баритон, който подготвих (Поне така си мисля!) докато тя изминаваше разстоянието от входа до мен. – Тези прекрасни рози са за Вас!

Младата сервитьорка загуби съзнание за секунди… Охнаха двете възрастни дами, но барманът  пое нещата в свои ръце…Просто я целуна! Момичето го прегърна  и двамата се оттеглиха до бара последвани от погледите на неколцината посетители.

-Искрено се радвам за запознанството и за Вашето желание тази среща да се състои! – Достатъчно добре звуча, защото двете дами от съседната маса са станали прави…

-Благодаря Ви!- Отговарят ми очи и устни отсреща- Моля да ме извините?!

– Заповядай!- Казвам съвсем тихо. –Поръчал съм любимият ти коктейл… А представлението  приключи!

Странник

28.08.2012г.

Пловдив

"Фламенко " на Милла Мел

Мила Стоева е нарисувала нещо, което ме накара да се вгледам... И да чуя музиката на Армик!
Б.




http://www.playcast.ru/view/1927797/4b3566f5c2185421d3e28ae9da0c15bbd5cf273apl

Капки акварел-46. Лятна луна

Акварелът е дело на художника Чен Чонг Пинг. Майстор е...Като всички китайски художници, които познавам!
Останалото...
Б.

Една, все още

непълна

Луна, е украсила

сребърно листата

- притихнали

след

вятърната ръченица.

Едва ли ще узнаем

колко много са

звездите,

които тази нощ

оглеждат

красотата си в Марица.

Загребвам  в шепите вода

за теб-

сребърни искри…

Заклинание

на нощна птица.

Б.Калинов-Странник

29.07.2012г.

Пловдив

Окъс(н)ели разкази-16 част. “Facebook in life”

     Три бели рози върху червеното каре на масата… Я гледай, каква чистота са- до пепелника, в който дими (Вече!) втора цигара и две запотени чаши – водка с две капки бяло- сухо „Мартини” и лед, и една висока- с горчив до натурално хининово „Тоник”.

Поисках от бармана да смени чалгата с нещо „по-свястно” и сега от тонколоните звучи гласът на Дзукеро-къде-къде  по-приемлив за ухото от „Па-па-палатка…” на не знам кой си…

– За теб, колега, винаги! – Каза с усмивка, въпреки, че не му бе по кеф моето желание. Честно казано, не помня да съм му споменавал, че някога поработих като барман в едно доста модерно по онова време заведение… Но, както се казва-това са подробности!

Тук съм, защото имам среща с една дама. Мисля си… Дзукеро ще и хареса! (Впрочем, вече получих одобрителни кимвания от двете дами, които си бъбрят на съседната маса). И още… За да не стават грешки, пак чрез бармана помолих момичето, което до входа на заведението посреща гостите:

-Млада госпожице, очаквам една дама в черен тоалет… Средна на ръст,  стройна фигура. Шапката и’- с червена лента. Моля да кажете следното: „ Масата с трите бели рози е за Вас, госпожо!” И да я придружите… Ще Ви бъда много благодарен!

-Олеее! Колко романтично?! – Изчурулика девойчето и почти изръкопляска. Ето! Отхвръкна веднага на поста си… Сигурен съм, че няма да пропусне дама с такова описание, нали?

- Колега! –Опитвам се да затворя падналата мандибула на бармана- Моля Ви, когато дойде моята приятелка, да и’ донесете един „Джин” с много лед и две зелени маслини… И един „Тоник”-също!

-Естествено! (Заради „Тоник”-а, сигурно!) И добавя: Да! Веднага! Моля ви се… Ще намеря и диска на Ерос Рамацоти… Ей сега!

Малко се пообърка това момче, щом включи почти целия репертоар…

Седнал съм с гръб към входа. Заради етикета е. (Нали изисква дамите да виждат по-голямата част от залата?!) Но всъщност и аз виждам всичко - над бутафорната камина има голямо огледало…

Черна шапка с червена лента!

Пристигна!

Следва…

Б.Калинов

24.07.2012г.

Пловдив

Пирински води-14 Юли 2012г. Банско

Реших да направя няколко снимки на реката над Банско.
Дали съм успял да постигна нещо с телефона...Ще кажете вие!
Б.

Гората на Пирин е прекрасна...

Планински поток, който малко по надолу се влива в рекаГлазне.

Глазне е! ("сълза"; "сълзица" на старославянски- от "глаз"-"глаза"). Но...Това си е мое тълкувание...

Основа на Живота е (Дао Де Дзин).

Красиво е...

И прохладно!

"Валчестите камене" на Банско...От пролетните води дотъркаляни.

Обикновени рисунки-55. Както и да е…

Б.Калинов-"Хоризонт"- комп. рисунка

В ден такъв  ще хвана пътя…

Точно тъй- със стиснати

очи!

А  вятърът от злоба

ще засвири

и ще се мъчи  да ги запраши.

Ще мисли:

„Хм…Ако не вижда…Няма как

да стигне надалеч?!”

Но, аз си знам…

Под шарената риза

Сърцето ще ме води,

а взорът му е остър меч!

И ще мълчи!

Само че,

едва ли ще достигна

хоризонта,

кацнал върху всеки

следващ зеленокос

баир,

защото то- проклетото

ще ме завърне…

Просто тъй- зарад

трепетите наши…

И само птиците

ще знаят

как в света настъпва

мир…

Б.Калинов

16.07.2012г.

Пловдив

Капки акварел-45. Жарко

Акварел-Стив Ханкс

Сенчестите улици…

Те погледа ми

чакат-

прохладни заслони.

Все

нататък мислите

вървят.

Високи клони-

разперили чадъри

в зелено-листово

трептят,

додето падне

мракът…

Тогава …

Тогава слиза

от Родопа

Вечерникът,

Отново яхнал

Вихрогона…

И ето…

Идват часовете,

носещи

на влюбените

знакът.

А казват:

„Любовта е …

Всесезонна!”

Б.Калинов.

11.07.2012г.

Пловдив

Окъс(н)ели разкази-15. Пет златни монети ( По Карло Колоди ).

Имам поне пет причини да напиша този малък и съвсем окъснял разказ...
Б.




Елена Санаева в ролята на Лиса Алиса.

      Лисицата… Тя бе великолепна актриса! Да! И за нея изобщо не беше трудно с кадифения си тембър и ласкави очи с цвят на зряло кафе да завладее мислите на всеки, камо ли на едно дървено човече…

Привидно слепият Котарак- контраст на нейния блясък, Лисицата водеше само за всеки случай- ей-така, само ако се наложи. А това-да се провали- се случваше в много малко случаи…

- Нали знаеш, приятелю Пинокио… Колко много те обичам! Да! И винаги…- Казваше Лиса, като повдигаше очи -блеснали кафени зърна…

-О! Да! –Отговаряше Пинокио, като в същия миг забравяше, че иска да види баща си час по-скоро… Да му купи нова дреха… Да тръгне на училище… И да стане примерно дървено човече… Човек.

Лисицата знаеше добре как да му отнеме онези пет златни монети. И не само тях…

Б.Калинов

05.06.2012г.

Пловдив

Обикновени рисунки-54. Дар

Една съвместна работа с художничката Мила Стоева /Милла Мел/. Подарък за нейната сестра е...
Б.

Най-нежното цвете

на лятото,

което не посмях

да откъсна,

нарисувах с онази четка-

пазена за най- съкровените

ми мисли….

А те…Те тичат все към теб!

И носят все така

топъл дъх от дните ни

невръстни.

Нека аленият цвят

на Любовта

да грее сред житата…

Слънчево-лъчисти!

Може би е по-добре така…

Да остане недокоснат

с пръсти…

Б. Калинов

04.06.2012г.

Пловдив

Художник: Мила Стоева /Милла Мел/

http://www.playcast.ru/view/1884391/b400808b999fd2b119bfdcf7bf3e5a4e35eda628pl

Обикновени рисунки-53. Бягай…

http://www.playcast.ru/view/1880449/a51c3cedae2b8068fc9dc9a0695f29d4b9e2a5afpl

Окъс(н)ели разкази-14. Съдбица…

 

 

 

Рибари-комп. рисунка-Б.Калинов

„…Ще се измъкна тихичко…”-През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”

Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази-за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...

– Мамка му…Отидох!!! Стана белята!- Изруга през зъби, и аха  да се наведе, като чу зад гърба си:

-Накъде, бре?! Къде си тръгнал по-нощите…

Айшето! И тоя приглушен глас… Хич,ама хич не е на хубаво! Лоша работа! Направо много лоша! И както си беше наведен за кутийката, опита да погледне право в лице жена си.

–Айше!- Рече с най-кроткия си глас, дето едвам се чуе- Айше, не се ядосвай! Малко за риба…Тука… Айде, пък сетне ще идем да видим за пералнята, а?!

Това, колкото и да беше кротко речено, буквално взриви положението… Иначе от Айшето и дума не мож да измъкнеш, ама сега… Леле, като почна!

-Каква риба, бре Орхане?! Каква ти риба те е патила, бре? Работа хвани, никакъв да се не видиш дано! Децата да си видиш, че гладни ходят, бре!!! Банките ката ден звънят…

И като видя, че се не заптисва, а върви към портата, вдигна ръце нагоре- към небето, посивяло от облаци:

- Боже! Кьорава риба да не види тоз човек! Никогаж, ама никогаж нищо да не хване, дорде си не пригледа децата и жената!

Обърна се Орхан. Жегнаха го тия думи, ама нищо не рече. Само се усмихна криво и излезе…

Айшето  седна до китките на хладните стъпала пред терасата и прискимтя едва чуто. Пък и кой ли може да чуе мъката и’ в тъмни зори?! Никой. Поне децата да не буди…

Ето! Цял ден стърчи на брега. От време на време само прибягва на сянка до върбите. Уж е на най-хубавото място, а нищо! Поне веднъж да дръпне…Няма, и туй-то! Почти слънчасали мисли му се въртят в циганската глава:

„Като си ида, поне риба да занеса…Може пък на Айшето да и’ мине яда, като види рибата!”

Надвечер събра въдиците, плю ядно в реката и процеди през криви зъби:

-Тфу! Прокле ме Айшето, да му се не види… Що да правя сега?!

Засмъдя му нещо в очите… Но не от потта в жежкото време, чини ми се.

Б.Калинов

28.06.2012г.

Пловдив