Какви ли не неща има в един стар сандък...
Посвещавам на дъщеря ми.
Б.
На
няколко подскока тя пресича пътя пред нас…
- Еей! Чакай да те снимам!
Само една снимка!- Едва ли не се разплаква малката и от бързане за малко да
изпусне телефона си. – Моля те?!
Животинчето се спира до
първия крайпътен бор с широко разтворени клони и се обръща към нас- няколко
души, замрели в очакване.
- Изглежда ми, че разбра?!
–Шепна на групата, а те само ми кимат разбиращо. Тишина. Само някъде се чуват
птиците, но това си е един вълшебен фон – като за приказка!
Катеричката докосна с
лапичка дървото, но не скочи нагоре, а застана за снимка-същински фотомодел! Струва
ми се, искаше да каже: „Здравейте! Искате да снимате? Моля! Но, побързайте, ако
обичате…
- Точно така… Браво!-
Малката снима и диктува- Още една снимка… Колко си хубава!!!
Всичко това трая няколко
минути. После моделът се завъртя и скочи нагоре сред клоните…И изчезна сред
тях.
След време отворих
Интернет за да потърся снимки на катерички ( Нали не можах да снимам тогава!?)
и попаднах на един фотографски форум. Там професионалистите споделят помежду си
разни неща… Та там разбрах, за мое голямо учудване, че катеричките, тези малки
горски създания, страшно много обичат да позират пред обектива. Хм! Такива неща
се случват…
Дори и да не ни се вярва!
Б.Калинов- Странник
27.05.2012г.
Пловдив
.jpg)
