Това
е един наистина окъснял разказ, забравен на страниците на черния ми
„походен” тефтер. Понякога е полезно човек да отгърне страниците му…
Б.
Още в автобуса на път за Централна гара просто му се дощя да се откаже…
„ Къде съм се засилил сега?! Влак, та влак! Отивам на автогара „Юг” и…
Сигурно ще има автобуси – поне два! Върти ми се в главата, че имаше в
три часа до Пазарджик… А от там- ще видим! Колко му е-до град
Септември?! Дето се вика- и „на стоп” може да се стигне…”
Преко
всички размисли, обаче, слезе на спирката срещу Централна и през
подлеза, претъпкан с магазинчета и хора с разни торби и чанти… Към
гишетата - за билет.
Там
–почти никой, а до заминаването на влака-десетина минути. Докато излиза
към перона от уредбата се чува монотонен женски глас:
– Пътническият влак за Пазарджик, Септември….София, се намира на първи челен коловоз и ще замине…
Тръгна
по посока на „Първи челен” и застигна две възрастни жени с по две чанти
в ръце, и като не успя да заобиколи, забави крачка след тях.
-Само
така си разправят, Миче! Тия- журналистите, де! Виж колко народ
пътува?! Как ще да са на загуба БДЖ-то? Миналата неделя едвам се качих
във вагона…
Жената завъртя глава, сякаш се опасява да не я чуе някой, и с понижен глас добави:
- Дали нови вагони са купили… Или пък за нещо друго пари са дали?! Ами тъй, де!
Ето
го-„Първи челен”. Ето го и влака! Пътнически влак от времената, когато
пътуваше с мама и татко, кака и батко! Или пък – на Равда- с пионерските
връзки. Спомени…
Влезе
в купето и се опита да отвори прозореца- да влезе малко свеж въздух,
но… Прозорецът с трясък и като че ли ядно се върна в горното си –
затворено положение. Повторен опит- същият резултат! В коридора- пак. И
там прозорецът рече: „Щрак!!!” И затвори, като на инат…
Наложи се да скъса капака на цигарената кутия, за да закрепи този- в купето в отворено положение. Инак- задух!
Е, слава Богу! От гара на гара и полека-лека, стигна до Септември!
Там вече го очакваха…
Завръщането.
Стои на сянка под козирката на гара Септември и чака „бързия” от София за Пловдив. Извън козирката е пек, та…
- Извинете… Къде се намира тоалетната?- Младо момиче пита дежурния полицай, а той с почти виновен вид отговаря:
- Няма тоалетна, госпожице! Идете ей-там- в кафето…
Да! Това живописно място- нашенската ЖП-гара, придобива за него още една краска от тъмните тонове на палитрата…
Идва
влакът. Качва се и… Попада в сауна, по външен вид приличаща на т.нар.
„общо” купе. Понечва да отвори един прозорец, но гласът на една
възрастна дама, която маха отчаяно с вестник пред лицето си го спира:
-Не
се отварят, господине! Не се мъчете… Преди Вас се опитаха доста хора…
Кондукторът- също! Сядайте да се поизпотите заедно с нас! Нали хората за
такива процедури пари дават?! Още едно-две пътувания от София и… Доктор
Емилова да има да взема!!! Ето и за Вас един лист от вестника…
Успя!
Успя,все- пак, да предизвика усмивки по измъчените пасажерски
физиономии. Такива хора има- не губят никога присъствие на духа, нали?
Централна- Пловдив- Оазис! Малката чешмичка на перона-планинско поточе!
Върви
покрай витрините в подлеза, пълни със разни потребни и непотребни неща,
среща погледа на миниатюрна продавачка и си мисли: „ Красива е…
Всъщност красив и здрав народ сме, ей! Преживяваме всичко… Всякакви
управления-тоже!
– Здравей! –Спира го познат- Къде си ходил?
– Сега слязох от „Софийския”! –Отговаря.- Пътувах малко… И комай за последно!
Такива ми ти работи…
Б.Калинов-Странник
14.08.2012г.
Пловдив
