Това
е един наистина окъснял разказ, забравен на страниците на черния ми
„походен” тефтер. Понякога е полезно човек да отгърне страниците му…
Б.
Още в автобуса на път за Централна гара просто му се дощя да се откаже…
„ Къде съм се засилил сега?! Влак, та влак! Отивам на автогара „Юг” и…
Сигурно ще има автобуси – поне два! Върти ми се в главата, че имаше в
три часа до Пазарджик… А от там- ще видим! Колко му е-до град
Септември?! Дето се вика- и „на стоп” може да се стигне…”
Преко
всички размисли, обаче, слезе на спирката срещу Централна и през
подлеза, претъпкан с магазинчета и хора с разни торби и чанти… Към
гишетата - за билет.
Там
–почти никой, а до заминаването на влака-десетина минути. Докато излиза
към перона от уредбата се чува монотонен женски глас:
– Пътническият влак за Пазарджик, Септември….София, се намира на първи челен коловоз и ще замине…
Тръгна
по посока на „Първи челен” и застигна две възрастни жени с по две чанти
в ръце, и като не успя да заобиколи, забави крачка след тях.
-Само
така си разправят, Миче! Тия- журналистите, де! Виж колко народ
пътува?! Как ще да са на загуба БДЖ-то? Миналата неделя едвам се качих
във вагона…
Жената завъртя глава, сякаш се опасява да не я чуе някой, и с понижен глас добави:
- Дали нови вагони са купили… Или пък за нещо друго пари са дали?! Ами тъй, де!
Ето
го-„Първи челен”. Ето го и влака! Пътнически влак от времената, когато
пътуваше с мама и татко, кака и батко! Или пък – на Равда- с пионерските
връзки. Спомени…
Влезе
в купето и се опита да отвори прозореца- да влезе малко свеж въздух,
но… Прозорецът с трясък и като че ли ядно се върна в горното си –
затворено положение. Повторен опит- същият резултат! В коридора- пак. И
там прозорецът рече: „Щрак!!!” И затвори, като на инат…
Наложи се да скъса капака на цигарената кутия, за да закрепи този- в купето в отворено положение. Инак- задух!
Е, слава Богу! От гара на гара и полека-лека, стигна до Септември!
Там вече го очакваха…
Завръщането.
Стои на сянка под козирката на гара Септември и чака „бързия” от София за Пловдив. Извън козирката е пек, та…
- Извинете… Къде се намира тоалетната?- Младо момиче пита дежурния полицай, а той с почти виновен вид отговаря:
- Няма тоалетна, госпожице! Идете ей-там- в кафето…
Да! Това живописно място- нашенската ЖП-гара, придобива за него още една краска от тъмните тонове на палитрата…
Идва
влакът. Качва се и… Попада в сауна, по външен вид приличаща на т.нар.
„общо” купе. Понечва да отвори един прозорец, но гласът на една
възрастна дама, която маха отчаяно с вестник пред лицето си го спира:
-Не
се отварят, господине! Не се мъчете… Преди Вас се опитаха доста хора…
Кондукторът- също! Сядайте да се поизпотите заедно с нас! Нали хората за
такива процедури пари дават?! Още едно-две пътувания от София и… Доктор
Емилова да има да взема!!! Ето и за Вас един лист от вестника…
Успя!
Успя,все- пак, да предизвика усмивки по измъчените пасажерски
физиономии. Такива хора има- не губят никога присъствие на духа, нали?
Централна- Пловдив- Оазис! Малката чешмичка на перона-планинско поточе!
Върви
покрай витрините в подлеза, пълни със разни потребни и непотребни неща,
среща погледа на миниатюрна продавачка и си мисли: „ Красива е…
Всъщност красив и здрав народ сме, ей! Преживяваме всичко… Всякакви
управления-тоже!
– Здравей! –Спира го познат- Къде си ходил?
– Сега слязох от „Софийския”! –Отговаря.- Пътувах малко… И комай за последно!
Такива ми ти работи…
Б.Калинов-Странник
14.08.2012г.
Пловдив
Името ми, Изабела Самуел След 12 години брак, съпругът ми и аз имахме голямо неразбирателство по един или друг начин, докато той най-накрая ме напусна и се премести в Калифорния, за да бъде с друга жена. Имах чувството, че животът ми е свършил и децата ми си мислеха, че никога повече няма да видят баща си. Опитвах се да бъда силна само към децата, но не можех да контролирам болката, която измъчваше сърцето ми, сърцето ми беше изпълнено с мъка, съжаление и болка, защото бях наистина влюбена в съпруга си. Мисля за него всеки ден и нощ и винаги ми се иска той да се върне при мен, бях наистина разстроен и имах нужда от помощ, затова потърсих помощ онлайн и попаднах на уебсайт, който предполага, че д-р Апата може да помогне на бившия си бивш да се върне. Така че почувствах, че трябва да опитам. Свързах се с него и той ми каза какво да правя. Направих го и тогава той ми направи любовна магия. 48 часа по-късно съпругът ми наистина ми се обади и ми каза, че много му липсват и децата, толкова невероятно!! И така, той се върна онзи ден с много любов и радост и се извини за грешката си и болката, която причини на мен и децата. Бракът ни беше по-силен от преди, благодарение на д-р АПАТА. Той е толкова могъщ и реших да споделя историята си онлайн, че д-р Апата беше истински и могъщ магьосник. Винаги ще се моля тя да живее дълго време, помагайки на децата си във времена на нужда, ако сте тук и имате нужда от бивш обратно или съпругът ви се е преместил при друга жена, спрете да плачете, свържете се веднага с това мощно колело за правопис. Ето неговия имейл адрес за контакт на: {drapata4@gmail.com} или WhatsApp / viber чрез неговия контакт по-долу (+447307347648) Благодаря ви, д-р Апата.
ОтговорИзтриване