Б.Калинов "Старата къща" -комп. графика
Изстена
почти като ударено псе портата, едвам държаща се на ръждивите резета и
остана така- полуотворена, сякаш не иска да ме пусне в двора. Вярно е…
Влезнах с взлом защото не можах да отключа бравата, смазвана последно
преди доста години, така че ключът пазен в кметството, става излишен от
тук на сетне… Защо ли го прибирам в чантата си? Не знам!
Побутвам
я и със сила – заради снега, влизам в двора. Тук забравям всичко… И
тежкото зимно пътуване по планинските пътища, и лошото време, и
проклетиите на съществуването, което наричаме съвременен живот, и… Няма
да изреждам повече!
Двайсетина
крачки по плочника, няколко стъпала… И вторият ключ съвсем леко отваря
входната двукрила врата, но не бързам да влезна, а оставям да ме
изпревари свежият зимен въздух. Това, обаче, трае не повече от минута.
Вече отварям капаците на прозорците да влезе светлина в кухнята, където
смятам да се разположа на първо
време. Там се затопля най-бързо, като запаля камината, пък и е
най-удобно за гости… Само след час-два ще дойдат бай Иван- кметът и още
двамина стари приятели- не сме се виждали от доста време…
Огънят
вече гори. Паля цигара от съчка борина и заставам в салона до оставения
в нишата пепелник и с лице към двете извивки на потъмнялото от годините
си дървено стълбище-пътят нагоре, към втория кат на къщата. Там е
„горният” салон свързващ „горните одаи’ ”, като ги наричаше баба.
Истинско
бижу е това стълбище… С този резбован шкаф между двете пармаклии вежди
на перилата, в който се намираха някога какви ли не „разни и
разнообразни” интересни неща!
Но
стига съзерцание! Трябва да пооправя малко кухнята, да забърша прахта,
насъбрала се въпреки добре затворените прозорци и врати, да донеса от
колата багажа си…. Почти на смрачаване е вече.
И докато се туткам насам-натам- ей ги! Портата изскърца отново и снегът захриптява под няколко чифта ботуши…
Да! Някой се покашля дипломатично…
Добре, че първом запалих огъня, та се позагря кухнята!
Бакърено джезве с грята гроздовица и шест чаши (Така ми се мярна през прозореца!) на подноса…
Излизам да си посрещна гостите.
Следва…
Б.Калинов-Странник
15.12.2012г.
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар