Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря..”- Баритоново
оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда
отсреща...Като гледам- готови са да отвърнат на думите от
песента...Всеки момент ще затрептят! Дарил е Бог отчето с
глас-великолепие! А и не само него...Казваха ми, че големият му син
(Когото за съжаление не
познавам!), е оперен певец в Берлинската Щатс-опера, доколкото си
спомням...А Иван-по-малкият, също учи в Консерваторията. С една
дума-гени!!! Това се опитвам да кажа на седящата до мен художничка,
приятелка...Но, тя е изцяло грабната от гласа на гайдата и още повече
–от песента. Така, че махам с ръка и едва тогава виждам, как чичо Иван
ми прави знаци: „Кажи наздраве, бе момче! Стопанин ли си? Що си?!” Време
е да опитаме и виното на отец Никола...Наливам вино във вече
опразнените чаши и казвам:
-Наздраве
на всички- стари и нови приятели! Добре сте ми дошли да стоплите душата
ми и дома ми в тази зимна вечер! Да сте ми живи и здрави!
Звъннаха чашите многогласно, както са звънели чановете някога по ливадите на планината, та изпълниха всичко с радостен звук...И Душите и сърцата!
- Може... „Bruderschaft”?-Мен питат. Синьо-зелен въпрос е. И няма как да откажа...
-Да!
Обаче по нашенски правила!- Намесва се отец Никола-Ще ви обясня! -Маха с
ръка на кмета и всички да мълчат- Млъкни и ти, бабо попадийо, като не
знаеш! Сега...Какво нещо е техният обичай, питам ви аз?! Кръстосват си
двама германци ръцете...И всеки си пие от чашата, нали? А, така!!! А, не
е ли редно двама които се обичат, да споделят виното, както и хляба
насъщен? Тъй, де!
Взе
отец Никола моята чаша, та я напълни с вино. И както я държеше за
високия ствол изсипа в нея останалата в една паничка шарена сол...
- Ето ви, чада мои, „Брудершафт”! Ако си кавалер...Ще изпиеш повечето! –Погледна към
мен отчето, но Дани, с едни разширени до немай-къде зеници взе чашата и
изпи няколко глътки. Аз понечих да я спра и посегнах за чашата. Получи
се така, все едно се борим кой да поеме това изпитание в по-тежката му
част...Да!
Изпих
до дъно соленото вино и разбих чашата в камината- на сол! Дани ми
подаде нейната чаша, от която отпих глътка прекрасно вино. Ох! Върна ми
се вкусът към хубавото в живота! Останалото допи тя сама и...Нейната
чаша полетя след моята!
Какви сладки устни!!!
Чичо
ми стана, отвори прозореца, който му беше най-близо, и изпразни
пълнителя на пистолета си в небето...То, май не му обърна никакво
внимание. Изглежда, бе заето със своите си дела… Светеха си звездите,
както е било от памтивека. Само каменните зидове отразиха звука от
изстрелите, но го забравиха почти веднага... Зимният вятър вейна и отнесе мириса на барута някъде нагоре- към Бели рид... Просто и лесно. Не обичам оръжията. Природата, както изглежда-също!
Стрина Мария е най-доволна от събитията...Дори не се скара на чичо, както е бивало при други случаи.
- Да не прибързваме, отче! – Казвам почти на ухо на отец Никола-Та ние се познаваме едва...
Той се подсмива леко...Хваща ме през рамо и пак така тихо казва:
-Че кой ти дава зор, синко? Има мноого време пред вас, двамата! Може...
А и би било хубаво, да се стигне и до венчавка. Стринка ти- Мария ще е
много щастлива! Но, по-важно от всичко, да знаеш, е това- и солта да ви е
блага, когато сте заедно! Виж...
Обръщам се, за да срещна отново един поглед, взел цвета от Океана.
Следва.
Б.Калинов- Странник.
30.12.2012г.
Пловдив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар