Чистя снега, затрупал каменните плочи на
пътеката до портата. Греблото е вече за изхвърляне, но не можах да открия нищо
по-свястно под навеса, дето е зад къщата. Почти съм стигнал до целта си… Няма смисъл да чистя пътеката до дворната
чешма- тя и без друго е замръзнала кой знае от кога. Обръщам се… И в същия
момент входната врата на къщата се отваря, а оттам изхвърча като бяла комета – само по една риза –Дани.
Всъщност – на снега остава едно мое зелено яке, което бе наметнала на раменете
си, но то се изхлузи още при първите и’ стъпки. Дори не го погледна…
- Чай!!! Много… хубав! (Намери думата!) – Подава
ми порцеланова чаша, която не зная как оцеля при такава скорост по снежните
камъни.
- Herzlichen Danк, Данче!- Опитвам се да си
правя каламбур, но виждам, че няма да разбере… Рано е още!
- Нееее! Не данче! Данке!- Взема чашата и се
пъхва ей-така- с едно рамо в шубата ми. С вкус на мащерка са тази сутрин
устните и’...Прекрасни!
А снощи… Но първо нека прибера на топло това- сгушеното
същество :
- Jetzt wieder
nach Hause kommen!- Казвам
почти като заповед (Бива ме за тия работи!)…
И така- заедно завити в шубата,
къде на четири, къде на два крака- в салона, позатоплил се вече от горящата камина
в кухнята. След точно такова прибиране, изобщо не ми се връща обратно, но няма
как…
- Мария, Петра…
Ивана… - Тези имена произнесени от мен на ухо са достатъчно ясни и имат силата
да накарат Дани спешно да влезе в кухнята, а пък мен – да се върна при
захвърленото гребло. Да! И нали ви обещах…
Трябва да изчистя пътеката от снощния сняг, защото като си
тръгваха, стринка ми рече:
-Дани, утре ни
чакайте! Ще дойдем къде обед- на блага ракия! Така е редно, нали?- Погледна ме…
„Ти да и’ кажеш!”
Е! Казах и
обясних, доколкото може да се обяснят на някого нашите адети… Само, дето не
знам как ще да я правя тая- благата ракия. Нали по обичая само жени се събират…
Мед имам, захар- колкото искаш! Само
да изрина снега….
Ей ги -на! Задават се от долния край на уличката три-четири
жени. Бегом у дома!
Влизам. Масата е наредена, като в ресторант! Един дребен руски чайник –с
цветенца на лайка, е поставен в средата на масата на дървена поставка… Ето ти
„благата”! Няма време да се чудя- ни за чайника (Вярно! Бях забравил, че го
има!), ни за ракията. Стринка ми и другите жени вече са в салона.
- Добър ден! – Казва.
И веднага към мене- Ти иди до кръчмата! Там е чичо ти, отчето… А ние тука с
Дани ще се видим.
Пожелах „приятно изкарване” и… Отивам към кръчмата- да почерпя
и аз! Нали?!
Разказът за снощи ще остане за друг път. Какво да се прави?!
Следва.
Б.Калинов- Странник
13.01.2013г.
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар