неделя, 6 януари 2013 г.

Окъс(н)ели разкази -17. Дар

Поредният разказ от "Окъснелите".
"Светлина" се нарича рисунката...Ще разберете защо.
Б.





   Знаете ли колко може да струват чифт обикновени мъжки чорапи? Не!? Не знаете!!!
Ще ви разкажа една съвсем истинска история и тогава преценявайте какво  и колко…
   Той няма нищо. Съвсем нищо. Дрехите, които носи и нарича свои, са му подарени в голямата си част от хората, дали му подслон и храна, а в по-малката- от колегите при разчистване на гардероби и прочие чистки по домовете. Затова се случват и комични моменти с дизайнерските му решения в дни, когато е решил да се издокара с някоя „нова” дреха, панталон или обувки… Или пък всичко на един път, съчетано с проскубани аксесоари, изнамерени неизвестно откъде.Картината е повече от живописна!  Това става обикновено един път месечно, когато излиза „в градска” - да си вземе нищожната пенсия отпусната му най-вероятно „поради болест” и с която в нормална (Условно казано) житейска среда не би изкарал повече от два-три дни. Дори и толкова май не би могъл…
   -Честит имен ден! Да си жив и здрав! –Казва – И подава малък пакет, който всъщност представлява един сгънат не много добре стар вестник.
   -Заповядай! Това е подарък от мен!
Вътре във вестника- найлонова торбичка с чифт мъжки чорапи зашити с лъскав етикет.
    -Благодаря ти много! –казва колегата- именник – Да си жив и здрав и ти!
Обръща се да вземе кутията с бонбони… И тогава виждам влагата в очите му. Малко замъглено, разбира се защото и на мен…
Е! Каква е цената на един обикновен чифт чорапи, подарени от този, който има повече нужда от тях, отколкото ти самият?
Казват, че Бог обичал бедните…
А ние?! Ние кого обичаме???

Б.Калинов-Странник
08.11.2012г.
Пловдив

Няма коментари:

Публикуване на коментар