Ако някога…
Ако някога успея
да пречупя себе си
и мога да смиря
Душата,
не престанала да дири
Времето
побягнало на някъде
със сетни сили
също като порива
на неочакван
леден Вятър…
Дошъл от Космоса,
просъскал нещо
в синевата…
И изчезнал.
Угаснал и забравен
морски фар.
Но… Не търсете тук
причините!
Не е пиеса-
Шекспиров театър!
Кръвта е…
Тя отмива бремето…
Тя е, дето се провира
вътре- там – във вените
изтласква и
прехвърля с всеки удар
в Тишината…
От Бог животът ни е…
Помни, че ти е Дар!!!
Такива са годините…
Б.Калинов-Странник
28.11.2012г
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар