 |
| "Селото" Б.Калинов- комп. рисунка |
И
така… Щом е наредено-към кръчмата! Улицата към площада с читалището и пощата (Която
сега е и кметство!), е изцяло покрита от сняг- бяла – беленичка! Тук-там има
останали следи от ботуши и обувки –повечето наредени по коловозите на
преминалите рано сутринта автомобили. Oще един завой покрай
училището… И ето го центъра на селото. В горна страна все още стои ‘’ Големият”
магазин, сега- единствен, в който се пазарува всичко… Супермаркет!
Читалището…
Строиха го по време на
детските ми години. Строиха го с доброволен труд и много мерак… Тази сграда
изглеждаше огромна –тогава - в детските ми очи. Сега е пуста… Дали
има кой да стопанисва поне
библиотеката?! От тука взех първите книжки за прочит… Не! Металната врата е
заключена с катинар, който, личи си, не е виждал ключ от много време…
Е! Стига съм се
въртял… Тръгвам към кръчмата на бай
Недко. Тя е ей-там – зад няколкото останали брезички от бившия парк, украсявал
толкова години застлания с базалтови плочи площад пред селския културен дом.
Хм! И той някога ми изглеждаше голям… Дори преголям!
Двадесетина крачки са…
Бавни, защото мисълта се връща назад във времето.
Снощи…
Вече изпращаме всички.
Всички вкупом, въпреки традиционните приказки като: „ Ама нали не е
редно?!” И още: „ Нали не дойдохте всички
заедно?!”
Чичо Иван, добре
подпийнал, се опита да каже нещо, като: „…Абе, не е лошо да пийнем по едно…”,
обаче стринка Мария го сгълча набърже и с нейна и донякъде моя помощ, стигна до
пътната врата. Свежият въздух комай му помогна да се пооправи, защото от
там нататък стъпките му придобиха
обичайната за походката му твърдост.
- Хайде, със здраве! –Изпратих всички по
заснежената улица- едни нагоре, а други- надолу-към долната махала.
- Останете и вие със здраве! –Отец Никола и
попадията заедно с Павел и Лазар- с гайдата, тръгват по тясна пътека в снега
под рядко светещите улични лампи. Улицата със заснежените дървета и дувари
изглежда приказно…
- Надолу е лесно! Лазо! Дай Руфинкината! Ехааа!
–Отецът е в чудесно настроение, както се види…
- Отче! Недей да будиш селото! – Чува се от
горна страна гласът на поотрезнелия кмет…
Разлайват се няколко
кучета по наша махала, разбира се… Фон!!!
Затварям портата.Няколко
крачки и вече съм обратно в салона. Колко е топло вътре?! Приятно е…
В кухнята всичко е в ред. Вече. Чаши, чинии- измити. Масата с
нова покривка. А Дани, с дамаджаната на отец Никола в ръце, с поглед пита:
„Къде да прибера това?”
- Зарежи я! Lassen Sie es bitte!
Ich werde es in der Kälte genommen! -Връща се
нещо в главата от наученото… Да не повярва човек?! След толкова време…
Дамаджаната е на пода, а
две ръце с мокри пръсти се гушват под разкопчаната ми зимна риза…
Една, такава- вълнена- на
червено черни карета.
Нали знаете?!
Следва.
Б.Калинов- Странник
26.01.2013г.
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар