понеделник, 26 март 2012 г.

Обикновени рисунки-45. Безпътица


Б.Калинов "Безпътица"-комп. рисунка



А казват, че било
жестоко
да се провират
тъмни мисли
в Душите- някъде дълбоко…
И черни петънца- в очите,
инак бистри, но…
И не до там, че да стоят едва
над сенките- високо!
Уж странник съм…
Но пак не ме повлича
Онова, което вика
зад завоя
на много пътища,
разкъсали полето…
Не блазни ме,
отминал
много стъпки,
да видя някои, останали
от мене-
сиреч, мои...
Дали по стръмни рътища не водят
към небето,
светнало над
ябълкови пъпки?

Б.Калинов
26.03.2012г.
Пловдив

неделя, 25 март 2012 г.

Капки акварел-39. В зелени цветове.

Б.Калинов  "В зелено" -комп. рисунка
Поредната-39-та капка, която нарисувах...
Б.





Стръкчета трева-
пролетни трептения…
От Вятъра
разрошени коси.
Скритите под шапката
през зимата
вълнения
сега са видни…
Слънчев лъч играе
В твоите очи.

Б.Калинов
24.03.2012г.
Пловдив

четвъртък, 22 март 2012 г.

Обикновени рисунки-43. Такъв е животът…



Поредната обикновена рисунка. Този път тя е една  фотография направена с моя телефон...Трябва с удоволствие да кажа, че главните герои на разказа останаха изключително доволни от написаното...и от фотото!

Б.




Фото-Б.Калинов

   „…Такъв е животът…”-Казва Ванко и винаги в такъв случай поклаща глава в знак на собственото си съгласие с казаното. А когато не е съгласен, сам си опонира… Ей-тъй, за разнообразие.
  - Ама, всичко стана за нищо… Хляба щял да стане два лева! ( Което всъщност не е далеч от щенията на някои!?)… Ама, като взема едно голямо наследство- седемнайсе милиона!!! Направо купувам къща…Голяма! На два етажа! Не! На три! И веднага взимам една булка…
Всичко е измислено-премислено и разпределено! На мен се пада да построя къщата. Щеше уж да я купува...Ама, все едно! Нали!?
Ванко е хубавец. Като се издокара с белия костюм,  подарен му от някого – еша си няма…Персонаж от филм на Емир Кустурица е!
В случая е обикновено –всекидневно облекло, но не можах да откажа на бай Йовчо, който рече:
Снимай ни, Боре! Ние сме на един акъл…Моят вече е изфирясал, а неговият…Пък сме си и приятели и колеги!
Как да откажа? Колеги!

Б.Калинов
17. 03. 2012г.
Пловдив



Окъс(н)ели разкази-5 част. Фолк -история.

Поредният-пети разказ от "окъснелите". За нещо, което сближава хората е...
Мисля, че ще ви хареса.
Б.






       „…Изпрати ми, майкоооо…Седем- осем леевааа! Да си купя, майкооо…Едно кило мастикаааа!...”-Извива глас фолк-певачка от „жисиема” на Рангел, наричан още Рамадан или Орхан… Сега не се сещам как точно, но си е все-тая… По една проста причина- Рангелчо си е пич отвсякъде! Мургавичък, но пък в сравнение с някой африканец си е баш-европеец… Тъй де!!!
Тая ваджия, певицата, като я слушам, кърши не само глас, но и бая други части… Простор за въображението-колкото си искаш, нали така?!
В следния момент вече имам насреща си няколко чифта светнали черни очи и още толкова ухилени физиономии…  Просто вдигам ръце и запявам с Роксана и ритъма на тромпета…
-Гъмзата! Гъмзата, бате!- подсказват ми…
Най-готино, като гледам, е на „брат ми”-Асан-а, който иначе е Асен, но аз съм кръстил  Санчо … Ей-тъй, имал съм си нещо предвид преди време… Нещо от Сервантес, свързано с добротата вероятно. Да!
-Яша! Яша, бате! Кажи… Кажи отде знаеш?
Ех! Откъде да знаете, момчета, че аз съм си полиглот… И една дума да чуя- записана  е! Завинаги… Факт!
„…Оооо! Бейбиии! Завърти колааана! Оооо! Бейбиии! Долче и Габааана!...” Роксана разпъва гласови струни…
Сядам да си пия кафето. Разбърквам с пластмасовата клечка каймака и си мисля:
„ …Как, по дяволите, пяната винаги излиза отгоре… Във всички общности.Навсякъде все същото!
Едно е сигурно- тия, дето сме седнали да си пием кафето не носим „Долче и Габана”…Но пък си ни е кеф да си кажем приказката…И да чуем отсрещния- също!

Б.Калинов
05. 01.2012г.
Пловдив

неделя, 18 март 2012 г.

Обикновени рисунки-44. Съкровища.





Винаги съм знаел, че тук има несметни богатства… И не само древни тракийски съкровища скрити в могилите!
А тази могила бе любимо място за игра…И зиме и лете!
И вероятно още е…За някого.
Надявам се да имаме добра воля, за да остане и занапред!
Б.Калинов
18.03.2012г
Пловдив

четвъртък, 15 март 2012 г.

Две свещички

Плэйкаст «Две свещички»

просмотров714 добавили в избранное0 комментариев12
kalin8, 7 октября 2009 года 15:20
.
Две свещички Две свещички

Запалени
 
остават

пред Олтара две свещички...

Стоплят покрива порутен.

В Храма...

Душата – пътник се завръща

Заради всичко, което

е било...

И веч го няма.


  Б.Калинов. Пловдив 21Май.2009г.



Звук:Angels - Within Temptation К себе редактировать авторство
Изображение: Молитва - интернет Скачать редактировать авторство
Текст:Б.Калинов. редактировать авторство
Тэги: стихи









сряда, 14 март 2012 г.

Полунощ.

Нарича се "Полунощ" и е част от моите еротични стихове...Акварелът е на един вече познат ви майстор- Андре Коон.
Искрено се надявам да ви хареса...
Б.





 
 
Чаша вино…
Напълнена
догоре
с твоя поглед.
Искри,
които късат
и разпръскват
на бездумия
Ефира…
Нощта,
покой дарила
в маслено зелено
от надничащи
в прозореца
прегърнати борове,
дето
галят Вятъра
сред уморени
клони в пълнолуние…
Нека…
Нека нищо  да не
спира!
Нали?
Нали не е
безумие?

Б.Калинов
12.05. 2011г.
Пловдив.

Капки акварел-24.Сега

Една доста тъжна капка...
Акварелът е на художника Кристофър Леджър и според мен представлява една дъждовна и не много весела вечерна улица.
Б.





Свити рамене
Крила
не носят.
Очите,
жадно търсещи
Простора…
Или мъничка пролука…
Тази, дето води
в него!
Погледи,
пълзящи
все по разкривени
тротоари
и за нещо сякаш
все се косят…
Живот, понесен
към боклука…
Неописуем в бъдещите
 мемоари.
Та…Кой говореше
За Его?


Б.Калинов
25.Април 2011г.
Пловдив

неделя, 11 март 2012 г.

Окъс(н)ели разкази-6 Приказка за парите.




          Нося жито-едри семена! Искам да получа за него кожи, месо и още доста неща, дето трябват…Зима иде!
Тържище е…Там- до морето! Може и за риба да дам някоя торба от семената. Имаме си насушена от реката, но морската си е друга работа…Вкусотия!!!
А! Ей го тоя- дето не му разбирам какво казва, ама има хубави кожи- за всичко стават! Какво?! Не ще жито?! Маха с ръце и клати глава…
-Ама, аз искам от кожите!- Показвам му, че ми харесват…-Направо не знам, нали миналата есен взе жито…
Ами сега?! Не разбирам какво иска…
Докато се чудя идват двама от тези-Приморците. Не носят нито риба, нито плодове…Само една торба имат. Избират най-хубавите кожи!!! А, да видя какво ще му дадат в замяна… Брех! Не вярвам на очите си!!! Колкото пръстите на една ръка –върхове на стрели. Хм! Чу се, че тука  ги правели…
– Кой заменя за тези стрели?-Питам учтиво с ръка на сърце и моля да видя какви са точно, та да знам какво да търся. –Трябват ми кожи, а той- посочвам този, с кожите- не иска житото ми…Кажете как да постъпя?
През това време идва един здравеняк -Планинец и ми тика в носа гърне с мед… Иска торба жито!!!
–Не искам мед! После! Да! Когато Слънцето се вдигне високо, нали? Аз трябва да намеря този, който заменя за това, дето прилича на върхове за стрели! Да го разменя за кожите, които искам…За тях трябва да имам три стрели. За другите стоки…Не знам!
До заник Слънце съм  вече готов за обратния път.Натоварено е всичко, което трябва за домочадието…И дължа на този, който ми даде една ръка от новите знаци- риби, една ръка торби жито…Или един нов знак- риба!!!


До Тържище!
Б.Калинов
11.03. 2012г
Пулпудева

събота, 10 март 2012 г.

Плэйкаст «Мелодия в нощта (Мелодия ночи)»

Плэйкаст «Мелодия в нощта (Мелодия ночи)»

"Мелодия в нощта"-комп. рисунка Б.Калинов

Капки акварел-38. Март е…





        Родопа разсъблича бялата си зимна премяна…Вече набира сила пролетния полъх и снегът е останал само в скривалищата си -по дерета и северни склонове. Синьо- бяла е Родопа сега…Така я нарисувах и нарекох рисунката-”Синьо”.
А по улиците… По улиците на града след снега изскочиха отново всички разпръснати боклуци- опаковки, торбички, с които пролетния вятър си играе. Нищо ново!
Нови-новенички изглеждат пловдивчанки- ситнят по калдъръмите в стария град, с мартеници закичени по палта и шлифери…Без да искаш някак, обръщаш глава подире им.
Мисля си…Господ Бог ни е дал Природа с щедра ръка!
Ех! Ако би бил по-щедър и за разума…
Писано е, че Пророк Моисей водил евреите в четиридесет-годишни скиталчества из пустинята…Ако се съди по Светите Писания, то ние сме на половината път! Даже не съм сигурен дали сме я изминали…Не се чува нищо хубаво по този въпрос, освен едно „Конгратюлейшън…” Да! И то нарядко и неясно за какво точно… Или поне се разбира твърде късно!
Празникът отмина. Отсипах няколко капки вино за Бог да прости душите на загиналите за Свободата и се постарах да не гледам церемониите…

Б.Калинов
04.03.2012г.
Пловдив

Обикновени рисунки-21. Прекис.

Една история, която някога ще има своя край...
Не толкова мрачен,колкото предвиждам, надявам се...Дано съм лош пророк!
Хенрик Мозес-разбира се!
Б.


Тя…
Навсякъде,където
мине,
просто пръска
Феромони!
И плаче…
На рамото ми плаче
(Това се случва не веднъж),
че  цяла глутница я гони!
Какво?
Какво ли може да стори човек?
Освен само да се моли…
Боже!
Нека …Нека просто някой я догони!
И да се свърши всичко..
Да!
В началото на този век…
 Еманципиран.
 И пресъхнал живина
във здрави клони.
И нека се роди…
Да се роди най-после
Онова,
което е
Поличба.
То идва…
Времето…
Времето минутите си
рони!

Б.Калинов
16.09.2011г.
Пловдив

петък, 9 март 2012 г.

Капки акварел-37 В очакване…

Нарисувах нещо зимно...И реших да напиша стих! Получи се поредната "Капка  акварел".
Б.



Под пухкав сняг
е скрила всичко
Зимата …
С ледовете си
отново завладяла е
Простора!
Но, аз си знам-
дълбоко скрили
Топлината,
в очакване на
Пролетта са
домовете…
На птици
и на хора!

Б.Калинов
14.01.2012г.
Пловдив
Комп. рисунка: „Снежни домове” –Б.Калинов

http://www.playcast.ru/view/1737984/9647b1cdf24f216150f343ca9af62f0c6643a640pl

От стария сандък...Канон.



Тези дни съм у дома и реших да подредя поне малко всичко онова, което съм написал. Оказа се, че е доста повече отколкото си мислех...
Затова отварям нов цикъл -"От стария сандък". Даже му нарисувах логото...Може да се превърне в корица на книга някой ден, нали? Кой знае?!
Ето и първото нещо, което изрових от стария сандък:




 
Канон

    Преминава една усмивка...
Като чувство неопределено. И угасва в сетната секунда. Не бих искал отново да виждам нещо подобно, но то просто се случва за пореден път…
И за пореден път ще ти е простено!
   Преминаващата усмивка -спомен за нещо...
Нещо, за което не знам и не помня… Или не познавам!? Нещо твое си, за което не съм удостоен.
А то- непознатото, без дори да осъзнаваш се провира помежду ни и издига стени...Стени, които утре ще се молим да не съществуват, но те ще са там!
И не аз ще ги укрепвам, а твоята, самата твоя същност, твоята природа.
   Преминава една усмивка...
Като Времето, препънало се за миг в бяга си, но в следния отново фучи по пътя във Великото Пространство.
Никой не може да има всичко в този свят, понесъл суетата си Бог знае накъде и доколко...
Има и някои неща в този объркан до болка живот,на които без да се смятам за Ангел небесен, все още държа. Обикновените, прости правила на достойното съществуване, над които казваш,че си...А за мен те просто са важни!
Не бих пожелал ни жената на ближния си, нито осела му...
А за теб това са… Остарели догми!
    Преминава една усмивка...

Б.Калинов 2009г.
Пловдив



четвъртък, 8 март 2012 г.

Рисунка

Привет, Бо!
Можеш ли да нарисуваш дявол с ангелски крила?

Това ми написа Елица.
Моят отговор е:
Акварел на Илья Карим и опит за рисунка с думи...
Б.




Това е образ…
Образ на жена.
Запомнящ се.
И лесно се рисува.
Той
бездънно
в тебе
вбива се така,
че преставаш
сам
да съществуваш…
Крилата…
Дали са Ангелски?
Не знам!
Понякога са Огнени,
понякога Невинно-сини.
Очи
сега не виждам,
но зная- те са там…
Останали са
в моите картини!

Б.Калинов
04.Май 2011г.
Пловдив

Странник