събота, 6 юли 2013 г.

Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища. Част 4.








    -Хайде... Ела да поразгледаме, пък и да те запозная с някои колеги! –Стефан  я поведе към отсрещната,  иззидана от едри камъни стена, обрасла със зеленина. Платната от изложбата сякаш се радваха на уюта, създаван от гирляндите на листата.
Ася надникна отстрани - през раменете на застаналите пред първата картина хора. Повдигна се , доколкото може, на пръсти... И почти изтърва чашата си с виното!
  -Извинете! - Рече на някого... И се  шмугна най- отпред, като почти разбута обсъждащите майсторлъка на художника.
От платното... ( Не! Не и‘ се струваше, както помисли в първия момент!) От платното, с виола в ръце, я гледаше същото момиче, което бе видяла и рисувала преди около час време... Обърна се и потърси с поглед Стефан, но не го намери. Погледна към онази част на двора, където до преди малко бе видяла Веска, обаче там изобщо не се мерна светло-синьото сияние на блузката  и‘.
„Точно сега ли изчезнахте?! Когато имам въпроси...“-  Ася се завъртя  и почти описа пълен кръг. Почти. Защото погледът се закова на място в белия цвят на една риза, широко отворена яка, по която се спускат дълги черни кичури ... Ник!
  - Здравейте! Аз... - Успя да се събере Ася. „Няма да гледам синьото!“- Това - на ум, докато пак потърси с поглед Веска и Стефан.
  - Здравейте отново, Ася! Радвам се, че сте дошли тук - на моята изложба! Харесва Ви, надявам се?  
  - Аз... Аз щях да попитам... Защото, защото искам да рисувам, а нали знаете? А пък сега, не съм сигурна... Това... Това платно...
  - Това платно ли?! – Ник грабна от стената картината така, че по плочника долу се посипаха листа от зеленината, а хората, които бяха застанали в близост, се отдръпнаха.
После... После Ася се озова в ателието на Ник -  на тавана на една  стара къща  с прозорци, през които надничат комините на Стария град.  Доста време и‘ трябваше да осъзнае точно какво се случи... Ръката на Ник, която я преведе набързо през няколкото улички, почернялата порта, скърцащите стонове на дървеното стълбище, празният статив на Ник в ъгъла...
На него сега е картината. Той я сложи там:
  -Грундирай или, ако искаш, рисувай направо върху нея! Това сега е без никакво значение! Аз... Аз ще кажа на Стеф и Веси, че си тук...
Стъпалата на стълбището изстенаха още веднъж – този път от горе надолу, и след трясъка на портата всичко утихна. Така утихна, че чак и‘ стана страшно...
Ася погледна празното стълбище, поглади с пръсти излъсканата ръкохватка на перилата, а после взе раницата си - изоставена на пода, застлан с изтъркан балатум. Намери и седна на ниска табуретка в средата на стаята. Вдигна поглед. От платното насреща момичето с виолата излъчваше светлина и много обич.
Няма да съм аз... Няма да съм тази, която...“  – Не посмя дори  да довърши мисълта си Ася. Извади скицника и накъса на много малки парченца своята  рисунка. Въздъхна: „Няма да има картина! Няма да има „Нежност“! „
Раницата, видяла  всичко, прие влагата от очите и‘...
А комините от съседните покриви, скрити зад потъмнелите  вече прозорци, просто мълчаха.
Следва.
Б.Калинов- Странник
06.Юли 2013г.

Пловдив