събота, 11 март 2017 г.

От стария сандък: Ден и Нощ




Какво ли няма в един стар сандък на тавана?








Но,
 ако тръгнеш 
още с първите
 лъчи... 
Макар с минута 
(Или две!)
 по- рано,
Душата ми 
от болка
 ще мълчи...
Денят- на разни
 настроения е
раздробен,
които Залезът събира 
в едно- единно 
цяло...

Странник

събота, 17 октомври 2015 г.

От стария сандък. Ветрове




Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Една стара рисунка се намери... А стихът е още топъл!!!
Б.




Уви...
Не гоня вече
Ветровете,
беснеещи
във всички
Пламенни
посоки.
Но,
погледна ли
към Хоризонта,
знам-
там някъде са
бреговете
на онова море,
което ми се иска
да преплувам...
Макар да зная
колко е
дълбоко!

Странник
12.06.2015г.
Пловдив

От стария сандък: Приказка за Неволята



Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
За тази приказка ме подсети инициативата "Чети с мен!"
Благодаря на г-н Президента на Републиката за това!
Б.



 
  Имал Бащата синове, които изпратил да събират дърва в Голямата Гора, понеже смятал така:
 
„Те са най- достойните и няма начин да ме изложат!“
 
Дал им всички правомощия да управляват каруцата заедно с впрегнатите в хомота волове, а също така и да вземат самостоятелни решения, та дори и всякакви инициативи (Стига да  могат!).
 
   - Отивайте, момчета, и с Божията помощ хубаво да натоварите каруцата с дърва, че да се греем всички в студени дни! Ще ви дам и една шарена завързана добре торба- в нея е събрана Неволята, която досега търпим... Та, сещайте се да поглеждате в торбата, докато работите там- в Голямата Гора! Може пък, да помогнете съвсем да намалее, а и даже да се стопи и изчезне завинаги...
 
     Натоварили се в каруцата синовете и поели по Далечния Път към Голямата Гора с масималната волска скорост. Още след първия завой, когато родните коларски пътища останали назад- в далечината, най- големият син метнал в крайпътните храсталаци шарената торба, дадена от Бащата, а всички останали го погледнали одобрително. Някои даже въздъхнали с облекчение.
 

 
 
После...
 
После Вятърът я грабнал- така, както е издута от хорските Неволи, я закачил на Най- Високия Бор в Центъра на Голямата Гора.
 
Там стои тя- вече години и все повече и повече се издува.
 
Нали се сещате от какво?!
 
А Бащата...
 
Той все се надява поне някой от синовете да стопли сърцето му, а и Душата- също.
 
С дела.
 
 
 
07.06.2015г.
 
Пловдив
 

Странник

От стария сандък:Жирафчето на Ади

Честит Международен Ден на детето!
Посветено на моята внучка Адриана.
Б.



Жирафчето
 Гого
си търсеше
 шал
на пазара.
Старият...
Той много
му е окъсял,
защото
Гого
всеки ден
сладко хапва
си
попара.
 
Странник
01.06.2015г.
Пловдив
 
 Изоображение: Интернет
 

От стария сандък Лято




Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!





Да!
 
Сега си мисля,
 
че е сън...
 
Лятна нощ.
 
Наведените
 
жълти погледи
 
на стари
 
улични фенери...
 
И няколко слова,
 
останали
 
там - в тъмното-
 
навън,
 
защото знае се:
 
Те лесно губят се-
 
словата.
 
И колко трудно е
 
в миг такъв
 
някой да ги търси...
 
И намери!
 
 
 
Странник
 
25.05.2015г.
 
Пловдив

 

От стария сандък Липите

 


Какво ли няма в един стар сандък на тавана?
Б.




 


Сякаш съм очаквал този момент...
И все- пак, всичко се случва ненадейно, ей- така- по волята на природата, по Божията Воля...
Може би, няма на този свят по- прекрасен аромат от този на разцъфналите липи!?
Привечер е.
Излизам на терасата, обърнала погледа си на юг- към Родопа планина, а във въздуха има нещо, което...
Което отклонява погледа от посветлелите облаци над тъмно- сините планински ридове. Рядко се случва да откъсна толкова бързо вниманието си от божествената Родопа...
Да! Ето ги:
Липите пред дома са разцъфнали вече!!!
Грабва ме ароматът и не ме пуска по никакъв начин да се прибера обратно в хола. Сега той ми се струва някак... Задушен. И даже- тесен!
Оставям вратата широко отворена.
 
Странник