събота, 17 октомври 2015 г.

От стария сандък: Приказка за Неволята



Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
За тази приказка ме подсети инициативата "Чети с мен!"
Благодаря на г-н Президента на Републиката за това!
Б.



 
  Имал Бащата синове, които изпратил да събират дърва в Голямата Гора, понеже смятал така:
 
„Те са най- достойните и няма начин да ме изложат!“
 
Дал им всички правомощия да управляват каруцата заедно с впрегнатите в хомота волове, а също така и да вземат самостоятелни решения, та дори и всякакви инициативи (Стига да  могат!).
 
   - Отивайте, момчета, и с Божията помощ хубаво да натоварите каруцата с дърва, че да се греем всички в студени дни! Ще ви дам и една шарена завързана добре торба- в нея е събрана Неволята, която досега търпим... Та, сещайте се да поглеждате в торбата, докато работите там- в Голямата Гора! Може пък, да помогнете съвсем да намалее, а и даже да се стопи и изчезне завинаги...
 
     Натоварили се в каруцата синовете и поели по Далечния Път към Голямата Гора с масималната волска скорост. Още след първия завой, когато родните коларски пътища останали назад- в далечината, най- големият син метнал в крайпътните храсталаци шарената торба, дадена от Бащата, а всички останали го погледнали одобрително. Някои даже въздъхнали с облекчение.
 

 
 
После...
 
После Вятърът я грабнал- така, както е издута от хорските Неволи, я закачил на Най- Високия Бор в Центъра на Голямата Гора.
 
Там стои тя- вече години и все повече и повече се издува.
 
Нали се сещате от какво?!
 
А Бащата...
 
Той все се надява поне някой от синовете да стопли сърцето му, а и Душата- също.
 
С дела.
 
 
 
07.06.2015г.
 
Пловдив
 

Странник

Няма коментари:

Публикуване на коментар