Капки акварел-46. Лятна луна

Акварелът е дело на художника Чен Чонг Пинг. Майстор е...Като всички китайски художници, които познавам!
Останалото...
Б.

Една, все още

непълна

Луна, е украсила

сребърно листата

- притихнали

след

вятърната ръченица.

Едва ли ще узнаем

колко много са

звездите,

които тази нощ

оглеждат

красотата си в Марица.

Загребвам  в шепите вода

за теб-

сребърни искри…

Заклинание

на нощна птица.

Б.Калинов-Странник

29.07.2012г.

Пловдив

Окъс(н)ели разкази-16 част. “Facebook in life”

     Три бели рози върху червеното каре на масата… Я гледай, каква чистота са- до пепелника, в който дими (Вече!) втора цигара и две запотени чаши – водка с две капки бяло- сухо „Мартини” и лед, и една висока- с горчив до натурално хининово „Тоник”.

Поисках от бармана да смени чалгата с нещо „по-свястно” и сега от тонколоните звучи гласът на Дзукеро-къде-къде  по-приемлив за ухото от „Па-па-палатка…” на не знам кой си…

– За теб, колега, винаги! – Каза с усмивка, въпреки, че не му бе по кеф моето желание. Честно казано, не помня да съм му споменавал, че някога поработих като барман в едно доста модерно по онова време заведение… Но, както се казва-това са подробности!

Тук съм, защото имам среща с една дама. Мисля си… Дзукеро ще и хареса! (Впрочем, вече получих одобрителни кимвания от двете дами, които си бъбрят на съседната маса). И още… За да не стават грешки, пак чрез бармана помолих момичето, което до входа на заведението посреща гостите:

-Млада госпожице, очаквам една дама в черен тоалет… Средна на ръст,  стройна фигура. Шапката и’- с червена лента. Моля да кажете следното: „ Масата с трите бели рози е за Вас, госпожо!” И да я придружите… Ще Ви бъда много благодарен!

-Олеее! Колко романтично?! – Изчурулика девойчето и почти изръкопляска. Ето! Отхвръкна веднага на поста си… Сигурен съм, че няма да пропусне дама с такова описание, нали?

- Колега! –Опитвам се да затворя падналата мандибула на бармана- Моля Ви, когато дойде моята приятелка, да и’ донесете един „Джин” с много лед и две зелени маслини… И един „Тоник”-също!

-Естествено! (Заради „Тоник”-а, сигурно!) И добавя: Да! Веднага! Моля ви се… Ще намеря и диска на Ерос Рамацоти… Ей сега!

Малко се пообърка това момче, щом включи почти целия репертоар…

Седнал съм с гръб към входа. Заради етикета е. (Нали изисква дамите да виждат по-голямата част от залата?!) Но всъщност и аз виждам всичко - над бутафорната камина има голямо огледало…

Черна шапка с червена лента!

Пристигна!

Следва…

Б.Калинов

24.07.2012г.

Пловдив

Пирински води-14 Юли 2012г. Банско

Реших да направя няколко снимки на реката над Банско.
Дали съм успял да постигна нещо с телефона...Ще кажете вие!
Б.

Гората на Пирин е прекрасна...

Планински поток, който малко по надолу се влива в рекаГлазне.

Глазне е! ("сълза"; "сълзица" на старославянски- от "глаз"-"глаза"). Но...Това си е мое тълкувание...

Основа на Живота е (Дао Де Дзин).

Красиво е...

И прохладно!

"Валчестите камене" на Банско...От пролетните води дотъркаляни.

Обикновени рисунки-55. Както и да е…

Б.Калинов-"Хоризонт"- комп. рисунка

В ден такъв  ще хвана пътя…

Точно тъй- със стиснати

очи!

А  вятърът от злоба

ще засвири

и ще се мъчи  да ги запраши.

Ще мисли:

„Хм…Ако не вижда…Няма как

да стигне надалеч?!”

Но, аз си знам…

Под шарената риза

Сърцето ще ме води,

а взорът му е остър меч!

И ще мълчи!

Само че,

едва ли ще достигна

хоризонта,

кацнал върху всеки

следващ зеленокос

баир,

защото то- проклетото

ще ме завърне…

Просто тъй- зарад

трепетите наши…

И само птиците

ще знаят

как в света настъпва

мир…

Б.Калинов

16.07.2012г.

Пловдив

Капки акварел-45. Жарко

Акварел-Стив Ханкс

Сенчестите улици…

Те погледа ми

чакат-

прохладни заслони.

Все

нататък мислите

вървят.

Високи клони-

разперили чадъри

в зелено-листово

трептят,

додето падне

мракът…

Тогава …

Тогава слиза

от Родопа

Вечерникът,

Отново яхнал

Вихрогона…

И ето…

Идват часовете,

носещи

на влюбените

знакът.

А казват:

„Любовта е …

Всесезонна!”

Б.Калинов.

11.07.2012г.

Пловдив

Окъс(н)ели разкази-15. Пет златни монети ( По Карло Колоди ).

Имам поне пет причини да напиша този малък и съвсем окъснял разказ...
Б.




Елена Санаева в ролята на Лиса Алиса.

      Лисицата… Тя бе великолепна актриса! Да! И за нея изобщо не беше трудно с кадифения си тембър и ласкави очи с цвят на зряло кафе да завладее мислите на всеки, камо ли на едно дървено човече…

Привидно слепият Котарак- контраст на нейния блясък, Лисицата водеше само за всеки случай- ей-така, само ако се наложи. А това-да се провали- се случваше в много малко случаи…

- Нали знаеш, приятелю Пинокио… Колко много те обичам! Да! И винаги…- Казваше Лиса, като повдигаше очи -блеснали кафени зърна…

-О! Да! –Отговаряше Пинокио, като в същия миг забравяше, че иска да види баща си час по-скоро… Да му купи нова дреха… Да тръгне на училище… И да стане примерно дървено човече… Човек.

Лисицата знаеше добре как да му отнеме онези пет златни монети. И не само тях…

Б.Калинов

05.06.2012г.

Пловдив

Обикновени рисунки-54. Дар

Една съвместна работа с художничката Мила Стоева /Милла Мел/. Подарък за нейната сестра е...
Б.

Най-нежното цвете

на лятото,

което не посмях

да откъсна,

нарисувах с онази четка-

пазена за най- съкровените

ми мисли….

А те…Те тичат все към теб!

И носят все така

топъл дъх от дните ни

невръстни.

Нека аленият цвят

на Любовта

да грее сред житата…

Слънчево-лъчисти!

Може би е по-добре така…

Да остане недокоснат

с пръсти…

Б. Калинов

04.06.2012г.

Пловдив

Художник: Мила Стоева /Милла Мел/

http://www.playcast.ru/view/1884391/b400808b999fd2b119bfdcf7bf3e5a4e35eda628pl