неделя, 29 юли 2012 г.

Капки акварел-46. Лятна луна

Акварелът е дело на художника Чен Чонг Пинг. Майстор е...Като всички китайски художници, които познавам!
Останалото...
Б.



Една, все още
непълна
Луна, е украсила
сребърно листата
- притихнали
след
вятърната ръченица.
Едва ли ще узнаем
колко много са
звездите,
които тази нощ
оглеждат
красотата си в Марица.
Загребвам  в шепите вода
за теб-
сребърни искри…
Заклинание
на нощна птица.

Б.Калинов-Странник
29.07.2012г.
Пловдив

вторник, 24 юли 2012 г.

Окъс(н)ели разкази-16 част. “Facebook in life”


     Три бели рози върху червеното каре на масата… Я гледай, каква чистота са- до пепелника, в който дими (Вече!) втора цигара и две запотени чаши – водка с две капки бяло- сухо „Мартини” и лед, и една висока- с горчив до натурално хининово „Тоник”.
Поисках от бармана да смени чалгата с нещо „по-свястно” и сега от тонколоните звучи гласът на Дзукеро-къде-къде  по-приемлив за ухото от „Па-па-палатка…” на не знам кой си…
– За теб, колега, винаги! – Каза с усмивка, въпреки, че не му бе по кеф моето желание. Честно казано, не помня да съм му споменавал, че някога поработих като барман в едно доста модерно по онова време заведение… Но, както се казва-това са подробности!
Тук съм, защото имам среща с една дама. Мисля си… Дзукеро ще и хареса! (Впрочем, вече получих одобрителни кимвания от двете дами, които си бъбрят на съседната маса). И още… За да не стават грешки, пак чрез бармана помолих момичето, което до входа на заведението посреща гостите:
-Млада госпожице, очаквам една дама в черен тоалет… Средна на ръст,  стройна фигура. Шапката и’- с червена лента. Моля да кажете следното: „ Масата с трите бели рози е за Вас, госпожо!” И да я придружите… Ще Ви бъда много благодарен!
-Олеее! Колко романтично?! – Изчурулика девойчето и почти изръкопляска. Ето! Отхвръкна веднага на поста си… Сигурен съм, че няма да пропусне дама с такова описание, нали?
- Колега! –Опитвам се да затворя падналата мандибула на бармана- Моля Ви, когато дойде моята приятелка, да и’ донесете един „Джин” с много лед и две зелени маслини… И един „Тоник”-също!
-Естествено! (Заради „Тоник”-а, сигурно!) И добавя: Да! Веднага! Моля ви се… Ще намеря и диска на Ерос Рамацоти… Ей сега!
Малко се пообърка това момче, щом включи почти целия репертоар…
Седнал съм с гръб към входа. Заради етикета е. (Нали изисква дамите да виждат по-голямата част от залата?!) Но всъщност и аз виждам всичко - над бутафорната камина има голямо огледало…
Черна шапка с червена лента!
Пристигна!

Следва…

Б.Калинов
24.07.2012г.
Пловдив

петък, 20 юли 2012 г.

Пирински води-14 Юли 2012г. Банско

Реших да направя няколко снимки на реката над Банско.
Дали съм успял да постигна нещо с телефона...Ще кажете вие!
Б.

Гората на Пирин е прекрасна...

Планински поток, който малко по надолу се влива в рекаГлазне.

Глазне е! ("сълза"; "сълзица" на старославянски- от "глаз"-"глаза"). Но...Това си е мое тълкувание...

Основа на Живота е (Дао Де Дзин).

Красиво е...

И прохладно!

"Валчестите камене" на Банско...От пролетните води дотъркаляни.

вторник, 17 юли 2012 г.

Обикновени рисунки-55. Както и да е…

Б.Калинов-"Хоризонт"- комп. рисунка





В ден такъв  ще хвана пътя…
Точно тъй- със стиснати
очи!
А  вятърът от злоба
ще засвири
и ще се мъчи  да ги запраши.
Ще мисли:
„Хм…Ако не вижда…Няма как
да стигне надалеч?!”
Но, аз си знам…
Под шарената риза
Сърцето ще ме води,
а взорът му е остър меч!
И ще мълчи!
Само че,
едва ли ще достигна
хоризонта,
кацнал върху всеки
следващ зеленокос
баир,
защото то- проклетото
ще ме завърне…
Просто тъй- зарад
трепетите наши…
И само птиците
ще знаят
как в света настъпва
мир…


Б.Калинов
16.07.2012г.
Пловдив

сряда, 11 юли 2012 г.

Капки акварел-45. Жарко

Акварел-Стив Ханкс



Сенчестите улици…
Те погледа ми
чакат-
прохладни заслони.
Все
нататък мислите
вървят.
Високи клони-
разперили чадъри
в зелено-листово
трептят,
додето падне
мракът…
Тогава …
Тогава слиза
от Родопа
Вечерникът,
Отново яхнал
Вихрогона…
И ето…
Идват часовете,
носещи
на влюбените
знакът.
А казват:
„Любовта е …
Всесезонна!”


Б.Калинов.
11.07.2012г.
Пловдив

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Окъс(н)ели разкази-15. Пет златни монети ( По Карло Колоди ).

Имам поне пет причини да напиша този малък и съвсем окъснял разказ...
Б.





Елена Санаева в ролята на Лиса Алиса.



      Лисицата… Тя бе великолепна актриса! Да! И за нея изобщо не беше трудно с кадифения си тембър и ласкави очи с цвят на зряло кафе да завладее мислите на всеки, камо ли на едно дървено човече…
Привидно слепият Котарак- контраст на нейния блясък, Лисицата водеше само за всеки случай- ей-така, само ако се наложи. А това-да се провали- се случваше в много малко случаи…
- Нали знаеш, приятелю Пинокио… Колко много те обичам! Да! И винаги…- Казваше Лиса, като повдигаше очи -блеснали кафени зърна…
-О! Да! –Отговаряше Пинокио, като в същия миг забравяше, че иска да види баща си час по-скоро… Да му купи нова дреха… Да тръгне на училище… И да стане примерно дървено човече… Човек.
Лисицата знаеше добре как да му отнеме онези пет златни монети. И не само тях…

Б.Калинов
05.06.2012г.
Пловдив

сряда, 4 юли 2012 г.

Обикновени рисунки-54. Дар

Една съвместна работа с художничката Мила Стоева /Милла Мел/. Подарък за нейната сестра е...
Б.




Най-нежното цвете
на лятото,
което не посмях
да откъсна,
нарисувах с онази четка-
пазена за най- съкровените
ми мисли….
А те…Те тичат все към теб!
И носят все така
топъл дъх от дните ни
невръстни.
Нека аленият цвят
на Любовта
да грее сред житата…
Слънчево-лъчисти!
Може би е по-добре така…
Да остане недокоснат
с пръсти…

Б. Калинов
04.06.2012г.
Пловдив
Художник: Мила Стоева /Милла Мел/
http://www.playcast.ru/view/1884391/b400808b999fd2b119bfdcf7bf3e5a4e35eda628pl