неделя, 30 юни 2013 г.

Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища. Част 3.



        Нагоре водят тесни калдъръмени  улици- каменни потоци, провиращи се между високите, сиво-тежки зидове на дуварите  и свежите цветове на пременените с нови, обновени фасади, старинни къщи. Светли отблясъци на надничащото между близко събиращите се корнизи на покривите слънце, се стремят да уловят листенцата на цветята по прозорците и терасите. Има живот тук... Дори след толкова отминали векове го има!
Ася се движи внимателно по извитите тук- там гърбове на плочниците.  „Не е тук място за моите сандали, макар и с не особено висок ток...За туристически обувки е! Току-виж , е изпукал някой глезен!“ Помисли си след едно не особено хармонично движение при опит за да запази равновесие. Подпря се на доста по-висок от нея самата камък, разположен на нещо като малък площад сред  двукатните къщи. Докато  изтрива песъчинките от дланта си, се загледа в надписа , издълбан с длето , който пръстите и‘ усетиха при допира. На старогръцки... Положи усилия да разпознае буквите, думите, дори зашепна с устни в опитите си, но...Уви!
Погледна- от другата страна- латински надпис! Това пък окончателно я отказа да се взира в оръфания от времето и годините  камък, видял какво ли не...
Обърна се, а точно зад нея, на легнала върху плочника на площада  колона- там в дъното му, в сянката на наполовина почерняло и изсъхнало дърво, бяха седнали двама влюбени. До момичето, в сянката на колоната- опрян калъф- вероятно виола, ако се съди по големината. Косите и‘- светъл водопад се спускат по рамото на младежа, когато тя го целува. Преплетени ръце...
„Хм! Кога... Не съм ги забелязала! До преди малко ги нямаше там?! Хубаво е... Древност и младост! „
Да! „Древност и младост“ – в съзнанието си Ася вече рисуваше...Колоната, древния надпис и...
   -Извинете, може ли само да скицирам? Бихте ли... Бихте ли поседели още малко така? Само няколко минутки!
Двамата кимнаха мълчаливо и се погледнаха един друг право в очите: „Ще сме вечни...“
Метна раницата си на плочника, а моливът трескаво заигра по белия лист. Още само няколко щриха... Готово!
   -Благодаря ви! Аз... Аз ще бързам! –Ася усети онова чувство, което не я оставяше никога на мира, докато не положи и последната четка, последната чертичка на платното.
   - Къде да те намерим? Да видим готовата картина?!- Викнаха в един глас след нея.
   - Аз съм Ася! От София! Питайте в клуба на художниците... Сега отивам на изложба – в галерия “Възраждане“! От тук после...Трябва да тръгна надолу, нали?
   - Да! Надолу и в ляво! - Отговори и‘ младежът с баритонов глас.
Ася се обърна  и спря.  Заради кадифето на гласа му вероятно... И тогава видя девойката да  свежда погледа си и как е хванала с две ръце раменете на приятеля си, сякаш иска да му каже: „Хайде! Да се махаме от тук“  Или... Или така и‘ се стори?
Забърза се по каменните улици...“ Не! Никакви „Древности!“. Ще я нарека „Нежност“, или нещо такова...“
На един скок през няколко-то стъпала се озова в двора на галерията. Там- насъбран сума народ! И вече всеки с чаша бяло вино в ръка...Веднага  и подадоха и на нея пластмасова чаша със студения еликсир. Сигурно запъхтяният и вид е предизвикал точно такава реакция.
   -Официалната част приключи вече...Ела при нас! Ето- там е Ник... Сигурно ще искаш да го поздравиш, нали?!- Покани я познат, когото помнеше само по физиономия. За късмет, в компанията имаше още неколцина души, които добре познаваше, та разговорът потръгна... Нейните приятели  все още се бавеха някъде. Защо ли?
   -Ей, Ник! Ела да те запознаем с нашата приятелка ! - Една от художничките издърпа за ръка дългокос младеж от съседната групичка, завързала разговор близо до шарената кобилица на чешмата в дъното на двора.
Бяла риза с разтворена яка, по която падат черните къдрици на косата... И светещи в синьо ириси! Не е истина...
  -Здравейте! Аз съм...
  - Това е наш‘та Ася, която изчезна рано сутрин от дома! Къде скитори цял ден, бе момиче?- Чу зад себе си звънкия глас на Веси, а Стефан просто я прегърна мълчаливо. Най-после се появиха приятелите у които пренощува.
  - Обещай, че няма да изчезваш повече! – Стефан проследи нейния поглед след отдалечаващия се Ник, когото Веска заведе към една от картините разположени  навсякъде в двора на галерията. 
  - Обещавам, Стеф! Чудесно рисува... Нали?


Следва...

Б.Калинов-Странник
30.06.2013г.
Пловдив


петък, 28 юни 2013 г.

Окъс(н)ели разкази-21. Заключени пътища. Част 2.


    - Ти... От де си, чадо? – Попита преди да седне на една грубо скована табуретка  отецът. – Уф, че жега! Уморих се, макар и колко да съм походил?!
По топчестото му, зачервено от слънцето лице, се стичат ситни капчици вода.
       - Наплисках се на чешмата със водица... Ама, не помогна много! – Рече и посегна  към едно парче от вестник от края на масата. – По- оцапано е малко с доматен сок – ветрилото ми- ама е хубаво, нали? –Усмихнаха  се  в кафяво очите на попа, усетил как се лепнаха няколко доматени семки на дясната му буза. Опита да ги избърше с  огромна бяла кърпа, която извади като фокусник от расото. Семките се залепиха по късата брадичка , съставена от гъсто сивеещи косъмчета и... Останаха там.
Засмяха се всички. Просто... Жестът на Отчето бе такъв- сякаш Астор омайва публиката, а художничката дори погледна калимавката,оставена преди малко на постлана с шарена – везана постелка малка масичка, дето лежеше и требникът  на свещенника, заедно със зелена - чимширена китка, а също и малко менче с красив сребърен обков.
„Дали от там ще се покаже бяло зайче?“ – Помисли си за миг ... И избухна в нов смях. Зарази всички...
      - От София съм, Отче. – Все още през смях отговори на въпроса – Казвам се Ася... Художничка съм. Пътувам към морето- към Созопол... А тук ме оставиха едни приятели- младо семейство, които отиваха в Пловдив. Казаха, че мястото е прекрасно. Сега виждам, че наистина е такова... Даже и нещо повече! Запознах се с чудесни хора, та даже не ми се тръгва на никъде!
    - Ще се намери подслон! Не се притеснявай, мила! –Обади се една от жените- У нас има свободни стаи- колкото щеш... Нали децата са по чужбина?!- Наведе поглед след думите си жената и повдигна ръка за да избърше влагата под очите..
   - Но, аз имам много приятели в Пловдив!  И преди съм идвала у тях- от клуба на художниците... Вече се обадих и ще дойдат да ме вземат от тук! Не е проблем... Отче! Обещахте да разкажете... Наистина, кажете ми защо е лековита тая вода? И още... Как се избира точно такова място?
Засипан от въпроси, отецът вдигна ръце. Искаше да рече „Доста!‘, но Ася вече тичаше към чешмата с чаша в ръка и не го видя ...
Когато се върна със студената вода, отчето прие с усмивка чашата, отпи и рече, като поглади брадичката си:
    - Добре...
Жените и мъжете се обърнаха към него, Знаеха добре историята, но Отец Никола умееше така добре да разказва, че всеки път да става все по- интересно. Настъпи тишина, нарушавана само от птичките накацали по дърветата наоколо и припукването на съчките в огньовете досами навеса, опрян в стените на параклиса.
Появи се отнейде и лек повей на вятъра, та отнесе повечето от дима на север- към ябълковите градини. Малък отдих за всички...
   - Това място, чадо мое... Ася... Е избрано по Божие внушение, както впрочем и всички свети места, от едно дете... Едно момиче, сляпо по рождение. Нали всичи знаем, че Бог често праща на нас – грешните люде-червеите земни, изпитания. Изпитва ни, доколко сме твърди във вярата си, а и също дали се уповаваме на силата Му. Често се случва, отнемайки нещо, Бог да дарува друго... Нещо, което да е в полза не само на един човек, а на мнозина.
  -Както с баба Ванга ли Отче? –Не се сдържа Ася, но веднага закри устата си с длан.- Спирам до тук!  Моля, да продължите...
  - Да! Така е.. Но тук се касае за нещо друго. Казват, детето е сънувало извора, чешмата и мястото, където се намират. Нали знаете, че удавник и за сламка се хваща... Та близките му решили да проверят дали наистина има Истина в сънищата. Довели тук момичето, но... Нямало ни извор, ни чешма, нито нищо.
Тогава то- детето- рекло:
    -Ето тук е водата! Тука копайте! И славете Името Господне!
Зачудили се хората, как едно малко дете говори така. Спогледали се мълчаливо и усърдно копали, докато не намерили водата, а след това положили основите на параклиса. Дали е прогледнала малката в истинския смисъл на думата- не зная, но всички, които пият от тази вода и си умиват с нея лицата и очите, като че ли стават малко по-добри. С по-добри очи гледат на Света, искам да кажа... Останалото- то е изписано с длето на мраморната плоча- ей-там... До входа на параклиса.
Следва...

Б.Калинов- Странник
27.06.2013г.
Пловдив

сряда, 12 юни 2013 г.

Първата ми книга.

Тя е е-издание.
Включва някои от моите "Окъс(н)ели разкази".
И... Както се вероятно се досещате, илюстрациите са в почвечето случаи мои, включая и корицата.
Давам линк към "Буквите" , на чието издателство благодаря за добре свършената работа.
Презентацията ще бъде в рамките на дните на литературата "Пловдив чете" заедно с редица пловдивски автори.
Събота-15 Юни от 18.30ч. в Стария град- къщата на Ламартин.
Б.






 http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=178

неделя, 2 юни 2013 г.

- Капки акварел-54. Май.




    Ранна  утрин е... От Изток едва едва се подават първите слънчеви лъчи, а лалетата в градинката на баба все още са свили в малки оранжеви сфери листенцата си. Те, както  се знае, очакват топлината на пролетния ден, за да покажат на Света истинската си красота ... Невероятна е!
По зелените стебла тук-там се появява капчица утринна роса, стича се и потъва някъде в рохкавата почва с надеждата да се върне отново, но този път като частица от дъждовен припев, носен от онзи немирник- Вятъра.
Всъщност... Къде е той? Успал се е, навярно... Слушах го снощи да рони цветовете на черешите, като дори си подсвиркваше от удоволствие. Такъв си е...
  -Май е...- Дочу се кадифеният глас на сива гургулица от някой съседен двор.
 -Така е!-Казвам на глас- Вярвам ти!!!

Б.Калинов- Странник.
30. 04. 2013г,
Банско