четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Излезе от печат...

   Днес пристигна излезналата от печат "Обикновени рисунки".
Вълнувам се така, както и при първата...Мисля, че съм успял добре да я илюстрирам с мои рисунки, а също така и с помощта на някои известни художници, но последна дума има читателят- както винаги!
За стиховете- също!
Благодаря на хората от Издателство izdavam.com за перфектната работа!
Вече почти съм приготвил следващата...
Б.





boris-kalinov.izdavam.com/bg/

четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Обикновени рисунки- 79. Есенни слънца

 Времето е мрачно и дъждовно...
Слънце в Душите пожелавам!
Б.




Рисувам есенни 
слънца
Запомнените багри -
от далеко...
От отминали 
години.
Навярно, затова 
прилича 
на детска 
таз рисунка... 
Или пък картина?
По малко... 
По малко, винаги
оставаме
деца... 

Странник
08.10 2014г.
Пловдив

вторник, 26 август 2014 г.

Обикновени рисунки- 78. Идва Есента!




Пътят,
както всичките в
Родопа,
си е малко тесен.
И катери с мъка
хълмовете
към Небето...
И никак не е
странно,
че под него
в зелено грее
Лято,
а отгоре царства
идващата
Есен!
„Тук е!“ – казва ми
Сърцето.
Усещам вече
вятърната
Песен!


Странник

събота, 16 август 2014 г.

сряда, 25 юни 2014 г.

От стария сандък: Мълчана вода

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Честит Еньовден, приятели!
Б.



 Фотография- Интернет


„Наметнал си кожуха Еньо... И тръгнал снега да дири!“
Еньов ден е...
Станали са рано момите - Слънцето да посрещнат, че която мома първа го види – най- честита ще да е!
- И гледай сянката си, Магде! Ако е дълга - дълги години здрава и права ще си... А пък за другото...
Мигна с набръчкани от времето и годините клепачи баба Митра, помълча малко и тихо рече:
- За него китките ще покажат, дето снощи с пръстени завързани ги пуснахте в менчето с вода от Горен кладенец . Къде го турихте снощи? Трябва под хубав трендафил да е, нали? Ама това - сетне!
Първом трябва да обиколите нивите с Еньо-вата невеста - за берекет и за здраве на стока и люде...
Отвори се портата и в двора у чорбаджи Тодорова къща се изсипа цяло ято пременени девойчета с кошници китки и венци - дарове за девойчето, наречено за Еньо-ва невеста.
- Магде! Хайде, че да не за-срещнем някоя магесница - билкарка... Не дай, Боже, да е нещо разлютена... И да ни обърка наричането на китките!
Изхвръкна ятото навън, размахало бели везани дантели - криле -ръкави нататък - към къщата на Койнара, чиято невръстна щерка бе наречена за Еньо-ва булка.
Зачуруликаха отново птиците по клоните на дърветата в двора, замлъкнали до скоро поради звъна на момичешките гласове. Баба Митра въздъхна, погледна още веднъж опразнения двор, светнал с мокрите от утринната роса плочници. Ведрото на кладенеца, оставено да стои така - пълно с вода, прати отблясък от слънцето право в уморените и‘ очи.
Избърса с длан сълзица, която остана в една гънка на дланта и‘. Стори и се... Засия!
И сякаш момци с оратници запалени запяха...
„Ората, копата! Дай ми, чичо, момата!!!“
Обърна се старата жена, седна на миндера на чардака, застлан с шарени черги, и рече повече на себе си, отколкото да каже някому;
- Тъй, тъй... Техен ред е! Тя, нашата... Ех-ей!!!
Чу я Слънцето и плисна искри вътре в дървеното ведро до кладенеца- ей- тъй, да освети водата.
Странник
24. 06.2014г.
Пловдив

вторник, 3 юни 2014 г.

Обикновени рисунки-75. Юни

 Рисунката на Маестро Хаенраетс никак не е обикновена, разбира се...
Б.


Художник: Уйлям Хаенраетс 


Ранните изгреви 
обичам!
Те точно преди да 
запалят
от Изток небосвода
със славееви напеви
прелял, 
като кана с младо вино...
Ръцете ми сами се спускат-
тебе да погалят. 
Необяснимо... Трепетно...
Невинно.
Такива облаци, 
с нашарени от Слънцето 
поли...
Спомен закъснял – 
далечен Юни
Преплетени, 
влюбени следи,
оставени 
по пясъчните дюни.

1Юни 2014.
Пловдив
Странник


неделя, 13 април 2014 г.

Кумица

Художник: Елица Кирилова - "Лазарки"


     Запяха рано по изгрев слънце лазарки, насъбрали се високо над село, та тръгнаха, както се бяха уговорили - едни по полето с нацъфтелите плодни дръвчета и засети ниви, а други - по къщята в горна, а сетне и в долна махала.
Лазаров ден е...
Още в тъмни зори старите люде са събудили домочадието - залък хляб да сложат в уста, та да не ги преборят лазарките, да е сита и доволна годината.
А те... Ето ги идат! Песните им будят света - дори пред птиците небесни, а венците им - радост за всяко око, та даже и за най- темерутина  в селото, а и по околните села - Ганкиния тейко - Хаджи Никола. Още лани Ганка беше избрана за лазарова кумица, ала хаджията не склони никак  детето му да лазарува:
   - Малка е още наша Гана, Николино! Още и е рано да лазарува, а камо ли някой да я иска...
Майка и‘ сведе глава и скри някъде дълбоко в себе радостта от избора на девойките от село... Тъй бе по обичая от незапомнени времена- подчинение!
Но тая година Ганка застана  сама пред баща си и му рече:
   - Ще водя лазарките, тате! Лани не можах...
Всичко бе приготвила вече. Шарената булченска премяна с накитите и пендарите  от невестата на братовчед  и‘ Стефан, заедно с поклонната - невестинска- кърпа...  Малка кошничка- за даровете, цветята за венците... Всичко!
Слисан донякъде от твърдия тон на девойчето, бащата не можа да каже нищо. Махна с ръка : „Прави каквото искаш!“ , а то заъртя  така дребното си тяло на излизане от одаята, че дългата змия на сплетените му коси едва ли не удари в лицето Хаджията.
   - На мен се е метнала! - Промърмори си под носа Хаджи Никола- Май наистина е дошло време...
Излезе Ганка на широкия чардак, подпря глава на почернелия  от годините стълб в ъгъла :
„ Утре! Утре ще вляза в къщата на Ангел!“

Странник
12 Април 2014. Лазаровден
Пловдив



сряда, 2 април 2014 г.

Секси...

О, да!
Тя е страшно 
секси!
Божествено 
танцува -
без съмнение!
И колкото си 
мислиш, 
че нащрек си...
Тя не пътека,  
магистрала е-
скоростна -
към твойто 
прегрешение!

Странник
02.04.2014г.
Пловдив



сряда, 19 март 2014 г.

Четири новели

В тази книга са включени някои от моите  новели, които носят белезите на моята душевност... Или поне частица от нея.
И няма как да не е така! Нали всеки писател влага по нещо от себе си, когато разказва...
Надявам се да се харесат на читателите!
Странник

Днес излезе на бял свят новата  книга, в която събрах четири от новелите ми...
Така и я нарекох:  'Четири новели"
Успях да илюстрирам почти изцяло разказите, което си е огромно удоволствие за мен...
Издателство и печат : izdavam. com 
Благодаря на екипа на издателството за перфектната работа!
Там- във е-книжарницата може да се намери, заедно с предишните ми издадени книги.
Б.

неделя, 16 март 2014 г.

Обикновени рисунки - 72 . Пролет




В твоите очи е...
Пролетта!
Слънчева,
усмихната,
красива.
През облаче
надничат
топлите лъчи,
а Родопа
в далечината
кипри се
щастлива.
Виждам - знае,
че зелената
премяна
страшно много
и‘ отива,
но, някак
скромно си
мълчи...

15Март
2014г.

Пловдив

понеделник, 17 февруари 2014 г.

"Капки акварел" - книжно издание!

Вече държа в ръце и втората ми книга, която издавам на хартия!
"Капки акварел", както писах в анотацията, заемат особено място в сърцето ми... Навярно, защото чрез тези стихове и рисунки погледът към света е на художника, скрит някъде в мен.
Надявам се, читателят да оцени това!
Благодаря на печатница "Нима" - Плевен и на  izdavam.com за  работата, която свършиха!
Б.



събота, 4 януари 2014 г.

"Портрет"- книжно издание!

Първата ми истинска -печатна книга. Така си и мислех докато пишех новелата и рисувах онова, което чувствах, че излъчват думите.
Надявам се да се хареса на читателите ми!





Това е една история за любовта на беден художник от тротоарите на Монмартър в Париж и Прима-балерината на Гранд' Опера , която е прикована в инвалиден стол в следствие на пътен инцидент... История за силата на Любовта и човешките възможности, които все още не познаваме.
Странник

Весела Коледа!

 С  пожелания за весела Коледа и щастлива Нова година!
Б.



www.playcast.ru/view/3979300/68c6e556e7c968fc5f8511307958b9722ccff30dpl

Обикновени рисунки-71. Първи сняг.


 

Зимата рисувала е
тази нощ...
В прозореца – Родопа
в бяла - булчинска
премяна.
В утрото ни
слънчеви лъчи
ей-там -
по склоновете -
на пързалка си
играят.
И виждам в
твоите очи...
Щастлива си
от днешната
промяна!
За този първи сняг,
за тази красота,
децата ни
отдавна си мечтаят...
Б.Калинов- Странник
07. Декември
Пловдив

Окъс(н)ели разкази-22. Сладки приказки.

  Досещате ли се какви сладки приказки се дочуват край зачервената печка зимно време? Тогава, когато навън вилнее зимният вятър и вдига пушилка от пресния сняг. Та ето - в това време ще опитам да ви разкажа интересни неща.. .
Ще го нарека “Сладки приказки“.

Ето  началото:
 - И... Точно тогава ми даде засечка! Няма да повярваш!!! Моята пушка да ми скрои точно такъв номер! И докато отворя, изхвърля, презаредя... Тю-тю!!!  Казвам ти, идеше ми да я метна в снега и... Край! Повече на лов – никогда!!!
 - Ама... Ти трябваше да я хвърлиш още тогава -  през по-миналата година, когато гръмна на оня от Пазарджик гончето... Ех! Хубаво куче беше...Още ми е пред очите!
Едни се смеят гласно, други- леко и под мустак, а трети... Те- третите,  се правят на недоразбрали. М‘да...
Но,такъв е животът, нали?
Пукат сухите дърва в печката...

Очаквайте...

Шепот

Намират се интересни неща, когато човек се поразрови из страничката си на "Стихи ру"...
А рисунката е съвсем нова.
Б.
 


Как вятърът шепне
в листата
тиха тъга
по отминаващото лято.
Всяка утрин
им напомня нежно,
че идва есенна позлата
през отворена врата...

Б. Калинов
2 Септември 2009г.
Годеч.