събота, 4 януари 2014 г.

Окъс(н)ели разкази-22. Сладки приказки.

  Досещате ли се какви сладки приказки се дочуват край зачервената печка зимно време? Тогава, когато навън вилнее зимният вятър и вдига пушилка от пресния сняг. Та ето - в това време ще опитам да ви разкажа интересни неща.. .
Ще го нарека “Сладки приказки“.

Ето  началото:
 - И... Точно тогава ми даде засечка! Няма да повярваш!!! Моята пушка да ми скрои точно такъв номер! И докато отворя, изхвърля, презаредя... Тю-тю!!!  Казвам ти, идеше ми да я метна в снега и... Край! Повече на лов – никогда!!!
 - Ама... Ти трябваше да я хвърлиш още тогава -  през по-миналата година, когато гръмна на оня от Пазарджик гончето... Ех! Хубаво куче беше...Още ми е пред очите!
Едни се смеят гласно, други- леко и под мустак, а трети... Те- третите,  се правят на недоразбрали. М‘да...
Но,такъв е животът, нали?
Пукат сухите дърва в печката...

Очаквайте...

Няма коментари:

Публикуване на коментар