събота, 17 октомври 2015 г.

От стария сандък. Ветрове




Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Една стара рисунка се намери... А стихът е още топъл!!!
Б.




Уви...
Не гоня вече
Ветровете,
беснеещи
във всички
Пламенни
посоки.
Но,
погледна ли
към Хоризонта,
знам-
там някъде са
бреговете
на онова море,
което ми се иска
да преплувам...
Макар да зная
колко е
дълбоко!

Странник
12.06.2015г.
Пловдив

От стария сандък: Приказка за Неволята



Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
За тази приказка ме подсети инициативата "Чети с мен!"
Благодаря на г-н Президента на Републиката за това!
Б.



 
  Имал Бащата синове, които изпратил да събират дърва в Голямата Гора, понеже смятал така:
 
„Те са най- достойните и няма начин да ме изложат!“
 
Дал им всички правомощия да управляват каруцата заедно с впрегнатите в хомота волове, а също така и да вземат самостоятелни решения, та дори и всякакви инициативи (Стига да  могат!).
 
   - Отивайте, момчета, и с Божията помощ хубаво да натоварите каруцата с дърва, че да се греем всички в студени дни! Ще ви дам и една шарена завързана добре торба- в нея е събрана Неволята, която досега търпим... Та, сещайте се да поглеждате в торбата, докато работите там- в Голямата Гора! Може пък, да помогнете съвсем да намалее, а и даже да се стопи и изчезне завинаги...
 
     Натоварили се в каруцата синовете и поели по Далечния Път към Голямата Гора с масималната волска скорост. Още след първия завой, когато родните коларски пътища останали назад- в далечината, най- големият син метнал в крайпътните храсталаци шарената торба, дадена от Бащата, а всички останали го погледнали одобрително. Някои даже въздъхнали с облекчение.
 

 
 
После...
 
После Вятърът я грабнал- така, както е издута от хорските Неволи, я закачил на Най- Високия Бор в Центъра на Голямата Гора.
 
Там стои тя- вече години и все повече и повече се издува.
 
Нали се сещате от какво?!
 
А Бащата...
 
Той все се надява поне някой от синовете да стопли сърцето му, а и Душата- също.
 
С дела.
 
 
 
07.06.2015г.
 
Пловдив
 

Странник

От стария сандък:Жирафчето на Ади

Честит Международен Ден на детето!
Посветено на моята внучка Адриана.
Б.



Жирафчето
 Гого
си търсеше
 шал
на пазара.
Старият...
Той много
му е окъсял,
защото
Гого
всеки ден
сладко хапва
си
попара.
 
Странник
01.06.2015г.
Пловдив
 
 Изоображение: Интернет
 

От стария сандък Лято




Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!





Да!
 
Сега си мисля,
 
че е сън...
 
Лятна нощ.
 
Наведените
 
жълти погледи
 
на стари
 
улични фенери...
 
И няколко слова,
 
останали
 
там - в тъмното-
 
навън,
 
защото знае се:
 
Те лесно губят се-
 
словата.
 
И колко трудно е
 
в миг такъв
 
някой да ги търси...
 
И намери!
 
 
 
Странник
 
25.05.2015г.
 
Пловдив

 

От стария сандък Липите

 


Какво ли няма в един стар сандък на тавана?
Б.




 


Сякаш съм очаквал този момент...
И все- пак, всичко се случва ненадейно, ей- така- по волята на природата, по Божията Воля...
Може би, няма на този свят по- прекрасен аромат от този на разцъфналите липи!?
Привечер е.
Излизам на терасата, обърнала погледа си на юг- към Родопа планина, а във въздуха има нещо, което...
Което отклонява погледа от посветлелите облаци над тъмно- сините планински ридове. Рядко се случва да откъсна толкова бързо вниманието си от божествената Родопа...
Да! Ето ги:
Липите пред дома са разцъфнали вече!!!
Грабва ме ароматът и не ме пуска по никакъв начин да се прибера обратно в хола. Сега той ми се струва някак... Задушен. И даже- тесен!
Оставям вратата широко отворена.
 
Странник

От стария сандък: В дъжда

 



Какво ли няма в един стар сандък на тавана?
Б.






 


Не си тръгвам самичък...
 В дъжда
с мен са всички твои
 мисли.
А те...
Добре си знам-
 дълбоко в мен са.
Пареща следа,
не само от
слова,
заплетени в
чадърените
спици...
 
Странник

Първа книжка

На Ади

Тя е с шарени
картинки!
Пъстри,
като слънчева дъга!!!
Ето:
Баба Костенурка!
С нея скоро
ще се уча
много бързо
да пълзя...

Странник

От стария сандък: Майски дъжд






Дъждът е...
От Слънцето
поканен градинар,
грижовно
да измие всяко
цвете.
На клоните,
накичили се с новите
листа,
сълзите си принася
в дар...
Плаче ли?
Или се радва?!
А може би...
И двете!!!

Странник
Пловдив
02.05.2015г.

От стария сандък: Играчките

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Б.
 До там рядко достига светлина...
Може би, само в ранните утрини, слънцето успява да надникне през притворената капандура на покрива.
Тогава то, най- вероятно, казва „Добро утро!“ на всичко, което е насъбрано и прибрано през годините тук.
Сандъкът е в един от ъглите на тавана- най- тъмният, като че ли, а лампата едва дохвърля пожълтелите си лъчи покрай гредите на покрива.
За да разгледаш всичко по- добре, ще ти е необходимо да си носиш електрическо фенерче.
Приближавам бавно, като внимавам да не вдигам много шум, пък и да не уцеля някоя греда с глава...
Не е достигнало място за всичко, затова на капака на шарения сандък, а и до него- в найлонови чували и стари плетени панери, покрити с найлон, са намерили подслон играчките на децата.
Така сме възпитани.
Да не се изхвърля всичко, а да се запази! Нали се върти колелото на живота- ще дойдат и внуци...
Кой тогава да знае?
Нямаше компютри, електронни играчки... Най- много,  някое електрическо влакче,
но те пък не изкарваха много, та не са се запазили до ден днешен.

  
Най- напред в светлината на фенерчето попада плюшеният Мечо.
Ето:
 Из- под найлоновото покривало се вижда рамото над лявата му лапичка, зашито с дебел черен конец - операция, правена на няколко пъти в минали времена... Любима играчка на малката ни дъщеричка!
Сега тя самата си има момиченце- моя внучка, но едва ли Мечо ще има шанс да се класира...
  -Здравей, Мечо!Какво правиш?
Казвам му- ей така- почти като на себе си...
 - Здравей!Как си?
Изръмжава по обичая си Мечо. И добавя с една, едва усещаща се, жална нотка в гласа:
- Как е моята приятелка? Тя ли те изпрати да ме подириш тука?
- Не, Мечо, не... Тя отдавна не играе с кукли, пък и...
Не довършвам, защото виждам, как Големия пластмасов жираф - онзи, с разграфената на сантиметри шия, обидено се е обърнал на другата страна.
Не ще и да ме погледне!
Той бе на особена почит в детската стая - „Виж... Виж сега- колко съм дълбок?!“
Времена...
Прибирам Мечо при дървеното влакче, Русокоска...
Покривам ги отново и тръгвам обратно, без дори да вдигна капака на шарения сандък.
Вътре - в него има книжки с приказки.
Приказки с шарени картинки за деца...
За тях бях тръгнал, но... Не сега!
Не и сега!!!
 
Странник
26.04.2015г.
 

Пловдив

събота, 18 април 2015 г.

Великденчета




Мънички слънца
в тревата светят.
Те винаги
през пролетните дни
в душата ми
надничат.
Затова, навярно,
всеки път по тях-
ей- тъй,
 се заглеждам.
Къде ти...
Просто ги обичам!

Странник


понеделник, 9 март 2015 г.

Новите "Окъс(н)ели разкази"

Добaвих още еднa...
Зaслужaвaше си трудът дa се появят "Окъснели-те" нa книгa! Зa рaзликa от Е -издaнието с много повече рaзкaзи и изцяло с с мои илюстрaции и фотогрaфии.
Реших дa покaжa нa някои хорa, че и у нaс може дa имa
тaковa нещо - изцяло aвторскa книгa.





 "Окъснели- те разкази".
Запазих същата корица- като на електронното издание, но книгата е изцяло с нови мои илюстрации и почти два пъти по- голяма с новите разкази.
Мисля, че и следващите издания ще бъдат с тази - същата корица...

Б.






За ценители - на  izdavam.com


събота, 21 февруари 2015 г.

сряда, 4 февруари 2015 г.

Предстои...

Имам още малко работа по илюстрациите на книжното издание.
Ще бъде изцяло авторска книга - с двойно повече разкази от електронното издание
през 2013г.
Може би до края на месеца ще се появи на бял свят...
Сигурно ще се хареса на читателите!
Б.


събота, 10 януари 2015 г.

Иванов ден





   Ситният, пръхкав снежец заваля още вчера, кога се играеше мъжкото хоро в ледената вода на реката. Вятърът, спуснал се по склона на Бели рид с шейната си, зафуча майтапчийски и грабна, доколкото можа, звуците от гайдите, гъдулките, та даже и от тъпана... Потръпнаха само застаналите на брега хора, някак си не очаквали появата на тая халосия. На мъжете -тези във водата, им бе все едно. Виното... То бе по силно от студената вода и от вятъра. Дума да няма!
До късна доба, когато се изпращаха вече последните гости на Йордановци, бялата постеля вече стигаше до коляно, а снежинките още и още виеха весели хора' около газените фенери, с които всякоя дружина тръгна да се разотива по махалите.
   - Хайде... Със здраве! На берекет е, тоя хубав сняг! Господ си знае кога да го изпрати...
Отец Иван стори кръстен знак и добави:
   - Лека ви нощ... Че окъсняхме доста!
   - Лека да е и на вас, Отче! И... Честито да ти е името -вече е Иванов ден!
Отговориха му вкупом многогласно четворица- два по два мъжки и женски гласа. И вече леко подминали поповата къща дочуха гласа на баба попадия, догонен и от по- тежкия- на Отеца:
   - Довечера ще е... Довечера!!! Първом, сутринта в църква да дойдете!Ще ви чакам!!!
Не се канят гости на имен ден, ама ето –на! Тъй дойде приказката...
   - Нали заръча да донесат риба за празника, Дядо попе? Не ще да се излагаме пред хората?!
   - Ще има и риба, попадийо! Всичко ще има! Не гневи мен, грешника, че за трети път ме питаш вече... От тебе се иска само погача да сториш, както си знаеш, а също и сладката баница, която само ти можеш да измайсториш. Няма невеста в село- да се мери с тебе!
Спря се пред прага на къщата отчето, отръска снега от наметката си и се обърна. Вече-  един по друг- бяха изминали десетината крачки от пътната врата по снежния двор.
   - Обърни се, Невено!
Рече тихо човекът, а жената, мярнала само за миг зачервеното му от студа лице, проследи погледа му към заснежената гора...
   - Кажи ми сега, Невено...
Отец Иван повтори името и‘ отново, което твърде рядко се случваше:
   - Кажи ми... Има ли по- хубаво нещо на тоя свят от нашата планина? Гледай само, каква е гиздава Родопа... Бяла – беленичка! Сполай ти, Господи, за тая красота!!!
Прекръстиха се трижди двамата и влязоха у дома си.
А някъде в низината на Изтока... Някъде там Слънцето вече се гласи да се покаже на широкия Свят. Още малко време и първите му лъчи ще се плъзнат по снеговете на високите върхове на планината, дорде стигнат до черковната камбанария, а после по каменните покриви- та чак до реката, от чийто лед ще скокнат пак нагоре... Към небето!
Иванов ден е!!!

Странник
09.01.2015г.
Пловдив