събота, 17 октомври 2015 г.

От стария сандък. Ветрове




Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Една стара рисунка се намери... А стихът е още топъл!!!
Б.




Уви...
Не гоня вече
Ветровете,
беснеещи
във всички
Пламенни
посоки.
Но,
погледна ли
към Хоризонта,
знам-
там някъде са
бреговете
на онова море,
което ми се иска
да преплувам...
Макар да зная
колко е
дълбоко!

Странник
12.06.2015г.
Пловдив

От стария сандък: Приказка за Неволята



Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
За тази приказка ме подсети инициативата "Чети с мен!"
Благодаря на г-н Президента на Републиката за това!
Б.



 
  Имал Бащата синове, които изпратил да събират дърва в Голямата Гора, понеже смятал така:
 
„Те са най- достойните и няма начин да ме изложат!“
 
Дал им всички правомощия да управляват каруцата заедно с впрегнатите в хомота волове, а също така и да вземат самостоятелни решения, та дори и всякакви инициативи (Стига да  могат!).
 
   - Отивайте, момчета, и с Божията помощ хубаво да натоварите каруцата с дърва, че да се греем всички в студени дни! Ще ви дам и една шарена завързана добре торба- в нея е събрана Неволята, която досега търпим... Та, сещайте се да поглеждате в торбата, докато работите там- в Голямата Гора! Може пък, да помогнете съвсем да намалее, а и даже да се стопи и изчезне завинаги...
 
     Натоварили се в каруцата синовете и поели по Далечния Път към Голямата Гора с масималната волска скорост. Още след първия завой, когато родните коларски пътища останали назад- в далечината, най- големият син метнал в крайпътните храсталаци шарената торба, дадена от Бащата, а всички останали го погледнали одобрително. Някои даже въздъхнали с облекчение.
 

 
 
После...
 
После Вятърът я грабнал- така, както е издута от хорските Неволи, я закачил на Най- Високия Бор в Центъра на Голямата Гора.
 
Там стои тя- вече години и все повече и повече се издува.
 
Нали се сещате от какво?!
 
А Бащата...
 
Той все се надява поне някой от синовете да стопли сърцето му, а и Душата- също.
 
С дела.
 
 
 
07.06.2015г.
 
Пловдив
 

Странник

От стария сандък:Жирафчето на Ади

Честит Международен Ден на детето!
Посветено на моята внучка Адриана.
Б.



Жирафчето
 Гого
си търсеше
 шал
на пазара.
Старият...
Той много
му е окъсял,
защото
Гого
всеки ден
сладко хапва
си
попара.
 
Странник
01.06.2015г.
Пловдив
 
 Изоображение: Интернет
 

От стария сандък Лято




Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!





Да!
 
Сега си мисля,
 
че е сън...
 
Лятна нощ.
 
Наведените
 
жълти погледи
 
на стари
 
улични фенери...
 
И няколко слова,
 
останали
 
там - в тъмното-
 
навън,
 
защото знае се:
 
Те лесно губят се-
 
словата.
 
И колко трудно е
 
в миг такъв
 
някой да ги търси...
 
И намери!
 
 
 
Странник
 
25.05.2015г.
 
Пловдив

 

От стария сандък Липите

 


Какво ли няма в един стар сандък на тавана?
Б.




 


Сякаш съм очаквал този момент...
И все- пак, всичко се случва ненадейно, ей- така- по волята на природата, по Божията Воля...
Може би, няма на този свят по- прекрасен аромат от този на разцъфналите липи!?
Привечер е.
Излизам на терасата, обърнала погледа си на юг- към Родопа планина, а във въздуха има нещо, което...
Което отклонява погледа от посветлелите облаци над тъмно- сините планински ридове. Рядко се случва да откъсна толкова бързо вниманието си от божествената Родопа...
Да! Ето ги:
Липите пред дома са разцъфнали вече!!!
Грабва ме ароматът и не ме пуска по никакъв начин да се прибера обратно в хола. Сега той ми се струва някак... Задушен. И даже- тесен!
Оставям вратата широко отворена.
 
Странник

От стария сандък: В дъжда

 



Какво ли няма в един стар сандък на тавана?
Б.






 


Не си тръгвам самичък...
 В дъжда
с мен са всички твои
 мисли.
А те...
Добре си знам-
 дълбоко в мен са.
Пареща следа,
не само от
слова,
заплетени в
чадърените
спици...
 
Странник

Първа книжка

На Ади

Тя е с шарени
картинки!
Пъстри,
като слънчева дъга!!!
Ето:
Баба Костенурка!
С нея скоро
ще се уча
много бързо
да пълзя...

Странник

От стария сандък: Майски дъжд






Дъждът е...
От Слънцето
поканен градинар,
грижовно
да измие всяко
цвете.
На клоните,
накичили се с новите
листа,
сълзите си принася
в дар...
Плаче ли?
Или се радва?!
А може би...
И двете!!!

Странник
Пловдив
02.05.2015г.

От стария сандък: Играчките

Какво ли няма в един стар сандък на тавана?!
Б.
 До там рядко достига светлина...
Може би, само в ранните утрини, слънцето успява да надникне през притворената капандура на покрива.
Тогава то, най- вероятно, казва „Добро утро!“ на всичко, което е насъбрано и прибрано през годините тук.
Сандъкът е в един от ъглите на тавана- най- тъмният, като че ли, а лампата едва дохвърля пожълтелите си лъчи покрай гредите на покрива.
За да разгледаш всичко по- добре, ще ти е необходимо да си носиш електрическо фенерче.
Приближавам бавно, като внимавам да не вдигам много шум, пък и да не уцеля някоя греда с глава...
Не е достигнало място за всичко, затова на капака на шарения сандък, а и до него- в найлонови чували и стари плетени панери, покрити с найлон, са намерили подслон играчките на децата.
Така сме възпитани.
Да не се изхвърля всичко, а да се запази! Нали се върти колелото на живота- ще дойдат и внуци...
Кой тогава да знае?
Нямаше компютри, електронни играчки... Най- много,  някое електрическо влакче,
но те пък не изкарваха много, та не са се запазили до ден днешен.

  
Най- напред в светлината на фенерчето попада плюшеният Мечо.
Ето:
 Из- под найлоновото покривало се вижда рамото над лявата му лапичка, зашито с дебел черен конец - операция, правена на няколко пъти в минали времена... Любима играчка на малката ни дъщеричка!
Сега тя самата си има момиченце- моя внучка, но едва ли Мечо ще има шанс да се класира...
  -Здравей, Мечо!Какво правиш?
Казвам му- ей така- почти като на себе си...
 - Здравей!Как си?
Изръмжава по обичая си Мечо. И добавя с една, едва усещаща се, жална нотка в гласа:
- Как е моята приятелка? Тя ли те изпрати да ме подириш тука?
- Не, Мечо, не... Тя отдавна не играе с кукли, пък и...
Не довършвам, защото виждам, как Големия пластмасов жираф - онзи, с разграфената на сантиметри шия, обидено се е обърнал на другата страна.
Не ще и да ме погледне!
Той бе на особена почит в детската стая - „Виж... Виж сега- колко съм дълбок?!“
Времена...
Прибирам Мечо при дървеното влакче, Русокоска...
Покривам ги отново и тръгвам обратно, без дори да вдигна капака на шарения сандък.
Вътре - в него има книжки с приказки.
Приказки с шарени картинки за деца...
За тях бях тръгнал, но... Не сега!
Не и сега!!!
 
Странник
26.04.2015г.
 

Пловдив