вторник, 28 август 2012 г.

Окъс(н)ели разкази-16. Facebook in live-3.




    Скрити очи. Удобно е… Колко е удобно да носиш такава шапка - с широка периферия! Навеждаш леко глава… И скриваш очите си! Никой не те вижда… Никой не разбира дали се вълнуваш или… Да! Защото те- издайниците- са невидими, макар и за мигновения или колкото там…
Много погледи се кръстосват в тези две минути… С крайчеца на окото си виждам, че двете дами са изпуснали някъде под масата си своето непринудено държание… Даже една ръка държаща вилица, е увиснала над зелената салата, като на стоп – кадър от телевизионен филм.
Ставам. Все още не съм се обърнал към входа на ресторанта (Нали виждам почти всичко в огледалото отсреща!), а розите са до лявата ми ръка… Светло сияние и нещо, което не мога да опиша…Всъщност, то е Нещото, което ми дава спокойствие в моменти на голяма напрегнатост, усилие на волята… Обикновено то е в образ на много голямо дърво с яки клони- светнали в зелената си премяна, но сега е същото - с точно тези три потрепващи рози… Казвам си едно: „Хм!!!” И успявам точно навреме да застана лице в лице с дамата, сервитьорката зад нея и бармана, успял да заобиколи в слалом няколко празни маси.
„Липсва менчето с чемширената китка…” –Отбелязвам за себе си и сигурно съм се усмихнал, защото… Защото отсреща се повдига шапката… И едни очи казват нещо важно, много важно за мен!
Виждали ли сте как се преобразява човешкото лице? Части от секундата са необходими за една емоция да стигне от мозъка до лицето…И хоп! Виждате нещо съвсем различно.
Знам! Въпросите са много повече отколкото отговорите, но сега ми е все едно.
Ерос… Ерос пее за една невъзможна Любов на някакъв далечен остров. Къде ли е това?
Много бих искал да знам!
- Приятно ми е да Ви видя, мадам! – Казвам с възможно най- галантният си баритон, който подготвих (Поне така си мисля!) докато тя изминаваше разстоянието от входа до мен. – Тези прекрасни рози са за Вас!
Младата сервитьорка загуби съзнание за секунди… Охнаха двете възрастни дами, но барманът  пое нещата в свои ръце…Просто я целуна! Момичето го прегърна  и двамата се оттеглиха до бара последвани от погледите на неколцината посетители.
-Искрено се радвам за запознанството и за Вашето желание тази среща да се състои! – Достатъчно добре звуча, защото двете дами от съседната маса са станали прави…
-Благодаря Ви!- Отговарят ми очи и устни отсреща- Моля да ме извините?!
– Заповядай!- Казвам съвсем тихо. –Поръчал съм любимият ти коктейл… А представлението  приключи!

Странник
28.08.2012г.
Пловдив




четвъртък, 23 август 2012 г.