петък, 9 ноември 2012 г.

Обикновени рисунки-58. Ноември

Обикновената рисунка е посветена на месец Ноември. Есенно-тъжна е, но не много... Така поне мисля аз!
Б.






Той стъпва безшумно,
като сърна
по падналите листи,
позлатили всяка утрин
улиците на квартала.
Ето го- в’едно
с Вятъра
премята късна тъга
в клоните,
останали самички
в студената хала.
Дъждовно измити и чисти.
Без всякаква украса.
Ноември е…
Късни изгреви
и ранни залези…
Но… В това е неговата
класа!

Б.Калинов- Странник
02.11.2012г.
Пловдив
 Добавям музиката на Моцарт:
http://www.playcast.ru/view/2010775/663e7e5a0a036bfce4b40641da42212968fb03c3pl


петък, 2 ноември 2012 г.

Бяла мечта

Една картина на моята добра приятелка Ася Толедо, която ми позволи да напиша стихове по нейните картини. Затрудних се много, защото всички са чудесни!
Вижте сами...
Б.



Подгоних
Вятъра,
В ухото ми
просъскал :
„Настигни ме,
ако можеш ти!?”
Бяла буйна
грива
стиснал,
летя след него…
Шеметно
и дръзко!
Нали Мечтите
не понасят юзди?!

Б.Калинов-Странник
28.10.2012г.
Пловдив
А Плейкастът, който направих, е с музиката на Вивалди в изпълнение на БОНД:
http://www.playcast.ru/view/2004021/ca77574ab3d332f538040112267faf757101862dpl

Обикновени рисунки-57. Спор.

„ Спорим двама със дама…”
Н.Вапцаров
Рисунка с молив- Хенрик Мозес.


Спирам…
Спирам веч да споря, Гал!
Изведнъж ми стана
ясно,
че съм... Доста остарял
(Което хич не е прекрасно!!!).
Не, че ставам сутрин
с музика на
Колмановски...
Стъпка маршова, като във
тъжен фарс,
но на мен ми стига
Челентано ...
И денят е вече хубав!
И Светът е просто цял!
Някак... Жал ми е за Марс.
И за Островски...
Предполагам, е разбрано?!

23.10. 2012г.
Пловдив
Б.Калинов- Странник

По „Одисея”…

Четох...И ме впечатли отново... За кой ли път вече?!
Художникът се нарича Луис Фредерик Шултценбергер.




Те дърпаха с всички  останали им сили
греблата подгизнали в солената вода
под палещото Слънце,
дори и в пазвата невидима на Мрака…
А също под студените стрели
на бурни дъждове, изсипани
от облаци изскочили от нейде скрито.
И молеха се…Молеха се всички Богове
да се смилят над участта им,
защото се досещаха…
Защото Сънищата, разлюлени от морето
злобно предвещаваха какво ги чака…
И идеха с пълни мехове Ветровете
винаги насреща им, защото Посейдон
ги призоваваше сърдито,
а знае се- малцина са тези,
които се осмеляват да не изпълнят
Волята му…
Никога ! Никога Одисей да не види
отново родната Итака…

Б.Калинов-Странник
21.10.2012г.
Пловдив