четвъртък, 28 юни 2012 г.

Окъс(н)ели разкази-14. Съдбица…

   
Рибари-комп. рисунка-Б.Калинов



„…Ще се измъкна тихичко…”-През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”
Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази-за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...
– Мамка му…Отидох!!! Стана белята!- Изруга през зъби, и аха  да се наведе, като чу зад гърба си:
-Накъде, бре?! Къде си тръгнал по-нощите…
Айшето! И тоя приглушен глас… Хич,ама хич не е на хубаво! Лоша работа! Направо много лоша! И както си беше наведен за кутийката, опита да погледне право в лице жена си.
–Айше!- Рече с най-кроткия си глас, дето едвам се чуе- Айше, не се ядосвай! Малко за риба…Тука… Айде, пък сетне ще идем да видим за пералнята, а?!
Това, колкото и да беше кротко речено, буквално взриви положението… Иначе от Айшето и дума не мож да измъкнеш, ама сега… Леле, като почна!
-Каква риба, бре Орхане?! Каква ти риба те е патила, бре? Работа хвани, никакъв да се не видиш дано! Децата да си видиш, че гладни ходят, бре!!! Банките ката ден звънят…
И като видя, че се не заптисва, а върви към портата, вдигна ръце нагоре- към небето, посивяло от облаци:
- Боже! Кьорава риба да не види тоз човек! Никогаж, ама никогаж нищо да не хване, дорде си не пригледа децата и жената!
Обърна се Орхан. Жегнаха го тия думи, ама нищо не рече. Само се усмихна криво и излезе…
Айшето  седна до китките на хладните стъпала пред терасата и прискимтя едва чуто. Пък и кой ли може да чуе мъката и’ в тъмни зори?! Никой. Поне децата да не буди…
Ето! Цял ден стърчи на брега. От време на време само прибягва на сянка до върбите. Уж е на най-хубавото място, а нищо! Поне веднъж да дръпне…Няма, и туй-то! Почти слънчасали мисли му се въртят в циганската глава:
„Като си ида, поне риба да занеса…Може пък на Айшето да и’ мине яда, като види рибата!”
Надвечер събра въдиците, плю ядно в реката и процеди през криви зъби:
-Тфу! Прокле ме Айшето, да му се не види… Що да правя сега?!
Засмъдя му нещо в очите… Но не от потта в жежкото време, чини ми се.


Б.Калинов
28.06.2012г.
Пловдив

вторник, 26 юни 2012 г.

Обикновени рисунки-52. Към Изгрева (Stranger on the Sea)

Изображението е от Интернет... Не успях да разбера кой е авторът. Стихът- знаете!
Б.



Един клик върху изображението и...
Сега добавям и Плейкаст, който направих с прекрасната музика на Спанудакис...Ето го:
http://www.playcast.ru/view/1879005/5abfa70038743c5110feb86e2edea951ef102153pl

четвъртък, 21 юни 2012 г.

Окъс(н)ели разкази-13. Жива вода

Рисунка с молив-Маестро Хенрик Мозес


Всеки ден….
Всеки ден  минавам по един и същи път- и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразяват като редки видения минаващите все по-малко хора, отиващи към булеварда-там е спирката на автобусите…
Познаваме се. Дори си казваме едно „Добро утро!”  И даже изрусената дама, която винаги излиза насреща ми от лявата пресечна уличка между блоковете, започна да сваля от ухо телефона си за да поздрави.
И кризата си има малките хубави неща…
Останаха няколко квартални магазинчета. Останалите ги отвя американския вятър и както е тръгнало-ще останем и без тях. Ще отиде на майната си всичко онова, което се нарича удоволствие от пазаруване. Сещам се сега- баба ми Велика, като идеше до магазина за един хляб макар, научаваше де що се е случило по махалата. Нали така?
Хубаво е, когато можеш да размениш една –две думи, нали? Общуване се нарича… Истинско при това.
Днес се прибирам с болки…Десният крак едва стъпва по разкривените плочи на тротоара. Така се случи- кой го е искал?!  ”Само да не съм скъсал нещо!”- си викам, и зор- не зор, мъкна една голяма бутилка изворна вода… Ако не бяхме спрели до параклиса, нямаше да се налага да бутам „Нисан-а”… Куцам и си нареждам наум.  Но… От друга страна пък-водата от извора е толкова студена и приятна за пиене! Направо- жива вода! Заслужава си дори и болката от схванатия мускул (Това ще да е! Болиии! ).
- Здравейте! Какво е станало? Аз съм лекар и мога…
Сутрешната дама с телефона. Изникнала е пред мен, докато съм гледал кривите плочи-цяло препятствие в случая. Бяла къса пола с цепка отстрани… Бяла блузка, сребърно кръстче между…
Разбирате, че вдигам поглед много полека нагоре. Събирам спокойствие за да кажа:
-Кракът ми ли? Ами… Нищо! Малко такова… Втвърдил се е ей-тука! (Показвам зад коляното.)  Но, ще ми мине! То, понякога се случва…
-Разбирам! Но, защо така? От напрежение?
Интонацията е възходяща… И защото усещам накъде отива, казвам:
-От гледката е… От гледката! То… Човек не знае точно къде ще го стегне! Нали така?
А болката?
Забравих, че ме боли… От живата вода, навярно?!

Б.Калинов
20.06.2012г.
Пловдив





Капки акварел-43. Просто ден

Не спешите жить...,
    не торопите время...,
Николай Денисенко

Снимах изгрева...
Б.



Клик върху снимката дава по-ясна представа!

А сега добавям с удоволствие един превод от "Стихи ру":


Уважаемый Борис! Понравилась Ваша очередная "капка акварел-43" и попробовал перевести на русский:
ПРОСТО ДЕНЬ (вольный перевод П.Голубкова)

День начался... Как всякий день, пока.
Уже балконы солнца ожидают,
Оно моргает им сквозь облака,
Что, как и я, утрами досыпают.

Они досматривают сны свои
На отраженьях в тротуарных лужах.
Спиральный дым от этих луж струит…
И запах кофе с сигаретой, даже лучше.

Минуты так испуганно скользят.
Ты успеваешь, Время? Нет, едва ли…
Стрелки, как кони те, цыганские, летят,
Что не минуты... Дни мои украли!

Удачи!

Петр Голубков   20.06.2012 10:11  

Вече си има и Плейкаст:
http://www.playcast.ru/view/1872126/d0841aeacb47497341fabf24e8d9d63907e73bbbpl






Гласувай:

събота, 9 юни 2012 г.

Окъс(н)ели разкази-12 . Кой е по…




    Това е последната част от разказа за свраката и пръстена… Надявам се, спомняте си че открихме къде е гнездото и’ за което помогнаха няколко приятели, а най-много -бай Илия. На всички-моята благодарност!

„Интересна работа?!”-Мисля си, докато кошът на авто-вишката ме издига нагоре –„ Ако беше за някаква сериозна работа, нямаше да се създаде такава организирана група…Все нещо щеше да спъне било издирването, било нещо по техниката…Или пък, типично по нашенски, някой ще рече две нецензурни думи. Но… За щуротия- мрем да я свършим! Ето и Николай! Не само веднага изпрати тая машинария, на която съм се настанил в платформата, ами дойде да донесе чифт медицински ръкавици- в случай, че има яйца в гнездото да не би после тя- свраката, да ги изхвърли…”
– Айде, докторе, нагоре!!! И внимавай да се не прекатуриш! Поздрави на приятелката ти!- Пожелават с ухилени  физиономии няколкото участници в акцията. И…
Колко му е да стигнеш до раздвоението на високите клони с такъв асансьор?! Нищо работа! Добре е, че по това време на  деня няма много хора в парка, само няколко възрастни жени са седнали на пейките отсреща. Дори и не попитаха какво ще правим-свикнали са с такива неща-нали често от „Паркове и градини” режат клоните по дърветата… При мен няма резачка, но…Това са подробности!
Ето го и гнездото…
Подредила е дома си, разбойничката! Награбеното е дори разделено на две части-по някакви си там сврачешки критерии. Моят пръстен, една сребърна обеца и две-три на вид позлатени копчета, са  отделно от другите (много повече) дрънкулки-емайлирани, пластмасови…Гледай ти!!!
Освободила се е от микропредавателя-ето го и него! Тиксото е разкъсала с човката си, види се…
- Вземи и’ всичко! –Чувам гласове от долу-Нека се пукне от яд крадлата! Не и’ оставяй нищо! Вредна гад е! Нали доскоро даваха на ловците патрони за убита сврака…
-Абе, остави я! Нека си живее, както си знае! - Съветват други.
Разни хора…
Слизам надолу. Видях, че и бай Илия е дошъл… Кимна ми с глава и се усмихна с очи… Кимнах му и аз.
Това е!

Б.Калинов
09.06.2012г.
Пловдив

сряда, 6 юни 2012 г.

Обикновени рисунки-50. Без дом…


( „А птиците…” hristam)

И те опитваха се,
Въпреки страха си…
Да спасят каквото
могат,
с нокти,
клюнове извити
А Огънят,
дърветата и скали
разжарил
С огромната си паст им съскаше
сърдито…
Те плачеха…
А от сълзите рукна дъжд,
но вече беше  твърде късно…
Сред въглените,
в пепелта,
живот не виждаха очите…
И в този миг,
прогизнал от дъжда,
Вятърът донесе семенце Надежда.
Увито в кедрово листо
мъничко крило се вдигна.
Едно такова- сиво-пепеляво…
И нищо, че е толкоз мръсно!

Б.Калинов
06.06.2012г
Пловдив

събота, 2 юни 2012 г.

Денят на Ботев






Могат ли да се забравят кървавите рани по белите ризи, облечени току преди последния бой?!
Изглежда- не! Въпреки често фалшивия патос на политици, четящи почти едни и същи речи пред паметника му в подножието на на неговата Голгота  -Стара планина.
Днес видях как обикновените хора замряха за минути, когато завиха сирените... Да! Жив е! И никой не може да изтрие думите му, останали завинаги в душите ни- на тези, които сме чели и учили за Ботев.
Дали сега се изучава така? Не съм сигурен...
Лично за мен е голяма чест, че не само ние, но и светът го познава и почита!
Б.Калинов
02. Юни 2012г.
Пловдив