четвъртък, 17 май 2012 г.

Окъснели разкази-10 част. Кой е по…

Историята продължава, както пожелаха приятелите ми...
Благодаря за оказаното внимание!
Б.




Евгений Иванович Чарушин Болтливая сорока.
http://bookz.ru/authors/evgenii-4aru6in/boltliva_044/1-boltliva_044.html
 


         Както си и мислех, сврачите гнезда в парка се оказаха три на брой… Ето ти нова задачка!
Пуснах крадливата гостенка надвечер, защото си мислех ( И правилно, както се оказа!), че тя ще долети в дома си в по-кратък промеждутък от време. Кепчето за риболов свърши работа, докато поставя предавателя, а един кашон я опази от ноктите на сиамеца Рико, готов да ти свърши  пакост по всяко време…
Телефонът звънна само няколко минути след като сигналът спря да се движи.
- Точно на югоизток! – Избоботи гласът на Стефан в слушалката с такъв ентусиазъм, че за малко да остана без тъпанче на ухото. – А от теб? На север-изток? Ще видя…  Ей сеги’нка! Чакай…. И ми затвори набързо телефона.Сега в „Кършияка” се разгъва карта на Пловдив и карта на цялата област…
Карта имам и аз, разбира се… И където се пресичат линиите на сигнала- там се търси онова, което искаме да открием… Или поне в този район, нали така?
Има и още един пост-в комплекс „Тракия”, но засега не е необходим, както изглежда…
Няма да се ходи надалеко! Линията от дома към предавателя минава през близкия парк- оттатък булеварда, до училището.
- В парка! До вас в парка е… Хитрата сврака-с двата крака! –Усещам, как се радва като малко дете Стефан. И така си е!  Само, дето  побеляваме по главите… Акълът, като че ли си е същият! И не се очаква да дойде отнякъде.
Побеляваме… Ами, да! Сещам се за бай Илия-отдавнашен пенсионер от лесничейството. Знам, всеки ден е в парка. Сигурно е забелязал моята неканена гостенка, нали? Чисто професионално!
Ето къде съм на гости тази вечер…
Завъртам капачката на една половинка карабунарска ракийка – току-що налята… И отивам на сладки приказки  у леля Катя и бай Илия. Знае се тя…  

Следва…

Б.Калинов
17.05.2012г.
Пловдив

Няма коментари:

Публикуване на коментар