събота, 26 януари 2013 г.

Окъс(н)ели разкази-19. Старата къща.Част седма.

"Селото" Б.Калинов- комп. рисунка




    И така… Щом е наредено-към кръчмата! Улицата към площада с читалището и пощата (Която сега е и кметство!), е изцяло покрита от сняг- бяла – беленичка! Тук-там има останали следи от ботуши и обувки –повечето наредени по коловозите на преминалите рано сутринта автомобили. Oще един завой покрай училището… И ето го центъра на селото. В горна страна все още стои ‘’ Големият” магазин, сега- единствен, в който се пазарува всичко… Супермаркет!
Читалището…
Строиха го по време на детските ми години. Строиха го с доброволен труд и много мерак… Тази сграда изглеждаше огромна –тогава - в детските ми очи. Сега е пуста… Дали
има кой да стопанисва поне библиотеката?! От тука взех първите книжки за прочит… Не! Металната врата е заключена с катинар, който, личи си, не е виждал ключ от много време…
Е! Стига съм се въртял…  Тръгвам към кръчмата на бай Недко. Тя е ей-там – зад няколкото останали брезички от бившия парк, украсявал толкова години застлания с базалтови плочи площад пред селския културен дом. Хм! И той някога ми изглеждаше голям… Дори преголям!
Двадесетина крачки са… Бавни, защото мисълта се връща назад във времето.
Снощи…
Вече изпращаме всички. Всички вкупом, въпреки традиционните приказки като: „ Ама нали не е редно?!”  И още: „ Нали не дойдохте всички заедно?!” 
Чичо Иван, добре подпийнал, се опита да каже нещо, като: „…Абе, не е лошо да пийнем по едно…”, обаче стринка Мария го сгълча набърже и с нейна и донякъде моя помощ, стигна до пътната врата. Свежият въздух комай му помогна да се пооправи, защото от там  нататък стъпките му придобиха обичайната за походката му твърдост.
    - Хайде, със здраве! –Изпратих всички по заснежената улица- едни нагоре, а други- надолу-към долната махала.
    - Останете и вие със здраве! –Отец Никола и попадията заедно с Павел и Лазар- с гайдата, тръгват по тясна пътека в снега под рядко светещите улични лампи. Улицата със заснежените дървета и дувари изглежда  приказно…
    - Надолу е лесно! Лазо! Дай Руфинкината! Ехааа! –Отецът е в чудесно настроение, както се види…
    - Отче! Недей да будиш селото! – Чува се от горна страна гласът на поотрезнелия кмет…
Разлайват се няколко кучета по наша махала, разбира се… Фон!!!
Затварям портата.Няколко крачки и вече съм обратно в салона. Колко е топло вътре?! Приятно е…
В кухнята всичко  е в ред. Вече. Чаши, чинии- измити. Масата с нова покривка. А Дани, с дамаджаната на отец Никола в ръце, с поглед пита: „Къде да прибера това?”
    - Зарежи я! Lassen Sie es bitte! Ich werde es in der Kälte genommen! -Връща се нещо в главата от наученото… Да не повярва човек?! След толкова време…
Дамаджаната е на пода, а две ръце с мокри пръсти се гушват под разкопчаната ми зимна риза…
Една, такава- вълнена- на червено черни карета.
Нали знаете?!

Следва.

Б.Калинов- Странник
26.01.2013г.
Пловдив

Няма коментари:

Публикуване на коментар